Евреи 12

1 Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще,2 като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.3 Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.4 Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха5 и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,6 защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?8 Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?10 Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.11 Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.12 Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“13 и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,15 като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;16 да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,17 понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи.18 Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,19 нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума,20 защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“,21 и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперен“ –22 а пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празничното събрание23 и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,24 при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел.25 Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата,26 чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“27 А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят.28 Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;29 защото и нашият Бог е огън пояждащ.

Hebrews 12

Jesus, the Example

1 Therefore, since we have so great a cloud of witnesses surrounding us, let us also lay aside every encumbrance and the sin which so easily entangles us, and let us run with endurance the race that is set before us,2 fixing our eyes on Jesus, the author and perfecter of faith, who for the joy set before Him endured the cross, despising the shame, and has sat down at the right hand of the throne of God.

3 For consider Him who has endured such hostility by sinners against Himself, so that you will not grow weary and lose heart.

A Father's Discipline

4 You have not yet resisted to the point of shedding blood in your striving against sin;5 and you have forgotten the exhortation which is addressed to you as sons,
"MY SON, DO NOT REGARD LIGHTLY THE DISCIPLINE OF THE LORD,
NOR FAINT WHEN YOU ARE REPROVED BY HIM;

6 FOR THOSE WHOM THE LORD LOVES HE DISCIPLINES,
AND HE SCOURGES EVERY SON WHOM HE RECEIVES."7 It is for discipline that you endure; God deals with you as with sons; for what son is there whom his father does not discipline?8 But if you are without discipline, of which all have become partakers, then you are illegitimate children and not sons.9 Furthermore, we had earthly fathers to discipline us, and we respected them; shall we not much rather be subject to the Father of spirits, and live?10 For they disciplined us for a short time as seemed best to them, but He disciplines us for our good, so that we may share His holiness.11 All discipline for the moment seems not to be joyful, but sorrowful; yet to those who have been trained by it, afterwards it yields the peaceful fruit of righteousness.

12 Therefore, strengthen the hands that are weak and the knees that are feeble,13 and make straight paths for your feet, so that the limb which is lame may not be put out of joint, but rather be healed.

14 Pursue peace with all men, and the sanctification without which no one will see the Lord.15 See to it that no one comes short of the grace of God; that no root of bitterness springing up causes trouble, and by it many be defiled;16 that there be no immoral or godless person like Esau, who sold his own birthright for a single meal.17 For you know that even afterwards, when he desired to inherit the blessing, he was rejected, for he found no place for repentance, though he sought for it with tears.

Contrast of Sinai and Zion

18 For you have not come to a mountain that can be touched and to a blazing fire, and to darkness and gloom and whirlwind,19 and to the blast of a trumpet and the sound of words which sound was such that those who heard begged that no further word be spoken to them.20 For they could not bear the command, "IF EVEN A BEAST TOUCHES THE MOUNTAIN, IT WILL BE STONED."21 And so terrible was the sight, that Moses said, "I AM FULL OF FEAR and trembling."22 But you have come to Mount Zion and to the city of the living God, the heavenly Jerusalem, and to myriads of angels,23 to the general assembly and church of the firstborn who are enrolled in heaven, and to God, the Judge of all, and to the spirits of the righteous made perfect,24 and to Jesus, the mediator of a new covenant, and to the sprinkled blood, which speaks better than the blood of Abel.

The Unshaken Kingdom

25 See to it that you do not refuse Him who is speaking. For if those did not escape when they refused him who warned them on earth, much less will we escape who turn away from Him who warns from heaven.26 And His voice shook the earth then, but now He has promised, saying, "YET ONCE MORE I WILL SHAKE NOT ONLY THE EARTH, BUT ALSO THE HEAVEN."27 This expression, "Yet once more," denotes the removing of those things which can be shaken, as of created things, so that those things which cannot be shaken may remain.28 Therefore, since we receive a kingdom which cannot be shaken, let us show gratitude, by which we may offer to God an acceptable service with reverence and awe;29 for our God is a consuming fire.