Евреи 6

1 Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим към съвършенството, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела, и вяра в Бога,2 учението за кръщенията, и за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите, и за вечният съд.3 И това ще сторим, ако Бог допусне.4 Защото тези които еднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа,5 и които са вкусили от доброто слово Божие и от силите на бъдещият век,6 и са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак с покаяние, понеже разпъват втори път в себе си Сина Божия и опозоряват го.7 Защото земята която е пила дъжда що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези за които се и обработва, приима благословение от Бога;8 а която прорастява тръне и репей непотребна е и близу до проклетие, на която сетнината е изгоряване.9 А заради вас, възлюблени, ако и да говорим така, надеем се за нещо по-добро и което принадлежи на спасение.10 Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте към неговото име като послужихте и служите на светиите.11 И желаем всеки от вас да показва истото прилежание за пълно уверение на надеждата до край.12 Да не бивате лениви, но подражатели на тези които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.13 Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже нямаше никого по-голям от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си14 и каза: "Наистина, с благословение ще те благословя, и с умножаване ще те умножа;"15 и така с дълготърпението получи обещанието.16 Защото человеците се кълнат в по-големият от тях, и клетвата за утвърждение бива свършване на всяко противоречие между тях;17 в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение към наследниците на обещанието, употреби средство клетвата,18 така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда;19 която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влязва в най-вътрешното на завесата;20 дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник във веки по чина Мелхиседеков.

Hebrews 6

1 Therefore we must progress beyondt the elementaryt instructions about Christt and move ont to maturity, not laying this foundation again: repentance from dead works and faith in God,2 teaching about baptisms, laying on of hands, resurrection of the dead, and eternal judgment.3 And this is what we intend to do,t if God permits.4 For it is impossible in the case of those who have once been enlightened, tasted the heavenly gift, become partakers of the Holy Spirit,5 tasted the good word of God and the miracles of the coming age,6 and then have committed apostasy,t to renew them again to repentance, sincet they are crucifying the Son of God for themselves all over againt and holding him up to contempt.7 For the ground that has soaked up the rain that frequently falls ont it and yields useful vegetation for those who tend it receives a blessing from God.8 But if it produces thorns and thistles, it is useless and about to be cursed;t its fate is to be burned.9 But in your case, dear friends, even though we speak like this, we are convinced of better things relating to salvation.10 For God is not unjust so as to forget your work and the love you have demonstrated for his name, in having served and continuing to serve the saints.11 But we passionately want each of you to demonstrate the same eagerness for the fulfillment of your hope until the end,

12 so that you may not be sluggish,t but imitators of those who through faith and perseverance inherit the promises.
13 Now when God made his promise to Abraham, since he could swear by no one greater, he swore by himself,14 saying, “Surely I will bless you greatly and multiply your descendants abundantly.”ts15 And so by persevering, Abrahamt inherited the promise.16 For peoplet swear by something greater than themselves,t and the oath serves as a confirmation to end all dispute.t17 In the same wayt God wanted to demonstrate more clearly to the heirs of the promise that his purpose was unchangeable,t and so he intervened with an oath,18 so that we who have found refuge in himt may find strong encouragement to hold fast to the hope set before us through two unchangeable things, since it is impossible for God to lie.19 We have this hope as an anchor for the soul, sure and steadfast, which reaches inside behind the curtain,s

20 where Jesus our forerunner entered on our behalf, since he became a priest forever in the order of Melchizedek.s