Евреи 6

1 Затова да оставим зад гърба си началните уроци за Христос и да продължим напред към зрелостта. Да не се връщаме пак към онова, с което започнахме. Започнахме с това, че се покаяхмеt от делата, водещи към смърт, и повярвахме в Бога.

2 Бяхме научени за кръщенията,t а също и за полагането на ръце,t за възкресението на мъртвите и за вечния съд.

3 И с Божието позволение ще сторим това.

4 Не е възможно да накараме да се променят онези, които веднъж са били просветени, вкусили са от небесния дар, получили са от Святия Дух,

5 опитали са добротата на Божието слово и силите на Божия бъдещ свят,

6 а след всичко това са отпаднали. Невъзможно е да ги накараме да се покаят и положат ново начало, защото те отново разпъват на кръста Божия Син и го излагат да бъде позорен пред всички.

7 Земя, която попива падащия върху нея дъжд и дава реколта, полезна за онези, които я обработват, получава Божието благословение.

8 А земя, която ражда тръни и бодили, е ненужна и е заплашена от проклятие, и ще бъде унищожена с огън.

9 Макар че говорим така, за вас, скъпи мои, с увереност очакваме нещо по-добро, нещо, което ще ви донесе спасение.

10 Защото Бог е справедлив и няма да забрави труда ви и любовта ви към него, изразена в служението, което оказахте и продължавате да оказвате към хората му.

11 Нашето желание е всеки от вас да показва същото усърдие до края, за да получите онова, за което се надявате,

12 да не ставате мързеливи, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията, дадени от Бога.

13 Когато Бог даде своето обещание на Авраам, той се закле в себе си, тъй като нямаше друг по-велик, в когото да се закълне.

14 Той каза: „Щедро ще те благословя и ще ти дам многобройно потомство.“t

15 Авраам търпеливо чакаше и получи обещаното.

16 Хората винаги се заклеват в някой по-велик от тях, потвърждавайки с клетвата истинността на думите си, и това слага край на всички спорове.

17 Бог искаше ясно да покаже на наследниците на обещанието неизмеността на намерението си и затова даде гаранция, като се закле.

18 Направи го, така че чрез тези две неотменими действия, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага.

19 За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата,t

20 където като предвестник заради нас влезе Исус и стана първосвещеник за вечни времена, също като Мелхиседек.t

Hebrews 6

The Peril of Falling Away

1 Therefore leaving the elementary teaching about the Christ, let us press on to maturity, not laying again a foundation of repentance from dead works and of faith toward God,2 of instruction about washings and laying on of hands, and the resurrection of the dead and eternal judgment.3 And this we will do, if God permits.4 For in the case of those who have once been enlightened and have tasted of the heavenly gift and have been made partakers of the Holy Spirit,5 and have tasted the good word of God and the powers of the age to come,6 and then have fallen away, it is impossible to renew them again to repentance, since they again crucify to themselves the Son of God and put Him to open shame.7 For ground that drinks the rain which often falls on it and brings forth vegetation useful to those for whose sake it is also tilled, receives a blessing from God;8 but if it yields thorns and thistles, it is worthless and close to being cursed, and it ends up being burned.

Better Things for You

9 But, beloved, we are convinced of better things concerning you, and things that accompany salvation, though we are speaking in this way.10 For God is not unjust so as to forget your work and the love which you have shown toward His name, in having ministered and in still ministering to the saints.11 And we desire that each one of you show the same diligence so as to realize the full assurance of hope until the end,12 so that you will not be sluggish, but imitators of those who through faith and patience inherit the promises.

13 For when God made the promise to Abraham, since He could swear by no one greater, He swore by Himself,14 saying, "I WILL SURELY BLESS YOU AND I WILL SURELY MULTIPLY YOU."15 And so, having patiently waited, he obtained the promise.16 For men swear by one greater than themselves, and with them an oath given as confirmation is an end of every dispute.17 In the same way God, desiring even more to show to the heirs of the promise the unchangeableness of His purpose, interposed with an oath,18 so that by two unchangeable things in which it is impossible for God to lie, we who have taken refuge would have strong encouragement to take hold of the hope set before us.19 This hope we have as an anchor of the soul, a hope both sure and steadfast and one which enters within the veil,20 where Jesus has entered as a forerunner for us, having become a high priest forever according to the order of Melchizedek.