Jeremiah 2

1 Словото Господно дойде към мене и рече: 2 Иди та прогласи в ушите на ерусалимската <дъщеря>, думайки: Така казва Господ: Помня за тебе Милеенето ти, когато беше млада, Любовта ти, когато беше невеста, Как Ме следваше в пустинята, В непосята земя. 3 Израил беше свет Господу, Първак на рожбите Му; Всички, които го пояждаха, се счетоха за виновни; Зло ги постигаше, казва Господ. 4 Чуйте словото Господно, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом:

5 Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви Та се отдалечиха от Мене, И ходиха след суетата, и станаха суетни? 6 Нито рекоха: Где е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, Който ни води през пустинята, През страна пуста и пълна с пропасти, През страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, През страна, по която не минаваше човек, И гдето човек не живееше? 7 И въведох ви в плодородна страна, За да ядете плодовете й и благата й; Но като влязохте осквернихте земята Ми, И направихте мерзост наследството Ми. 8 Свещениците не рекоха: Где е Господ? Законоведците не Ме познаха; Също и управниците станаха престъпници против Мене, И пророците пророкуваха чрез Ваала И ходиха след безполезните <идоли>.

9 Затова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, И с внуците ви ще се съдя. 10 Защото минете в китимските острови та вижте, Пратете в Кидар та разгледайте внимателно, И вижте, ставало ли е такова нещо, - 11 Разменил ли е някой народ боговете <си>, при все че не са богове? Моите люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува. 12 Ужасете се, небеса, поради това, Настръхнете, смутете се премного, казва Господ, 13 Защото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите води И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.

14 Израил слуга ли е? домороден роб ли е? <Тогава> защо стана пленник? 15 Млади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му; Градовете му са изпогорени и обезлюдени, 16 Още и жителите {Еврейски: Синовете.} на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти. 17 Не докара ли ти това сам на себе си Като си оставил Господа своя Бог, Когато те водеше в пътя? 18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил {Еврейски: Реката.} ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат {Еврейски: Сиор. Виж. Ис. Нав. 13:3.} ли? 19 Твоето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.

20 Понеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница. 21 А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза? 22 Затова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова. 23 Как можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, <Подобно на> камила, която бърже тича насам натам из пътищата, 24 <Подобно на> дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят. 25 Въздържай ногата си, за да не <ходиш> боса, И гърлото си, за да не <съхне от> жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида. 26 Както се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом - Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им, - 27 Които думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави. 28 Но где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото, колкото са градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо.

29 Защо би искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ. 30 Напразно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.

31 О, <човеци на тоя> род, вижте словото на Господа, <Който казва>: Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо <тогава> казват людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе? 32 Може ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни. 33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища! 34 Тоже и по полите ти се намери кръвта На души - невинни сиромаси; Не намерих <кървите> с разкопаване, но по всички тия <поли>. 35 А при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе За гдето казваш: Не съм съгрешила. 36 Защо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия. 37 Ще излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.

Jeremiah 2

The Lord Recalls Israel’s Earlier Faithfulness

1 The Lord spoke to me. He said:2 “Go and declare in the hearing of the people of Jerusalem:s ‘This is what the Lord says: “I have fond memories of you,t how devoted you were to me in your early years.ss I remember how you loved me like a new bride; you followed me through the wilderness, through a land that had never been planted.

3 Israel was set apart to the Lord; they were like the first fruits of a harvest to him.s All who tried to devour them were punished; disaster came upon them,” says the Lord.’”

The Lord Reminds Them of the Unfaithfulness of Their Ancestors

4 Now listen to what the Lord has to say, you descendantst of Jacob,
all you family groups from the nationt of Israel.

5 This is what the Lord says:
“What fault could your ancestorst have possibly found in me
that they strayed so far from me?t
They paid allegiance tot worthless idols, and so became worthless to me.t

6 They did not ask:
‘Where is the Lord who delivered us out of Egypt,
who brought us through the wilderness,
through a land of desert sands and rift valleys,
through a land of drought and deep darkness,t
through a land in which no one travels,
and where no one lives?’s

7 I brought yous into a fertile land
so you could enjoyt its fruits and its rich bounty.
But when you entered my land, you defiled it;s
you made the land I call my ownts loathsome to me.

8 Your priestst did not ask, ‘Where is the Lord?’s
Those responsible for teaching my lawts did not really know me.t
Your rulers rebelled against me.
Your prophets prophesied in the name of the god Baal.t
They all worshiped idols that could not help them.t

The Lord Charges Contemporary Israel with Spiritual Adultery

9 “So, once more I will state my casets against you,” says the Lord.
“I will also state it against your children and grandchildren.ts

10 Go westt across the sea to the coasts of Cyprusts and see.
Send someone east to Kedars and have them look carefully.
See if such a thing as this has ever happened:

11 Has a nation ever changed its gods
(even though they are not really gods at all)?
But my people have exchanged me, their glorious God,t
for a god that cannot help them at all!t

12 Be amazed at this, O heavens!s
Be shocked and utterly dumbfounded,”
says the Lord.

13 “Do so because my people have committed a double wrong:
they have rejected me,
the fountain of life-giving water,t
and they have dug cisterns for themselves,
cracked cisterns which cannot even hold water.”

Israel’s Reliance on Foreign Alliances (not on God)

14 “Israel is not a slave, is he?
He was not born into slavery, was he?ts
If not, why then is he being carried off?

15 Like lions his enemies roar victoriously over him;
they raise their voices in triumph.ts
They have laid his land waste;
his cities have been burned down and deserted.t

16 Even the soldierst from Memphis and Tahpanhes
have cracked your skulls, people of Israel.s

17 You have brought all this on yourself, Israel,t
by deserting the Lord your God when he was leading you along the right path.t

18 What good will it do yout thent to go down to Egypt
to seek help from the Egyptians?t
What good will it do yout to go over to Assyria
to seek help from the Assyrians?t

19 Your own wickedness will bring about your punishment.
Your unfaithful acts will bring down discipline on you.t
Know, then, and realize how utterly harmfult
it was for you to reject me, the Lord your God,t
to show no respect for me,”t
says the Lord God who rules over all.t

The Lord Expresses His Exasperation at Judah’s Persistent Idolatry

20 “Indeed,t long ago you threw off my authority
and refused to be subject to me.t
You said, ‘I will not serve you.’s
Instead, you gave yourself to other gods on every high hill
and under every green tree,
like a prostitute sprawls out before her lovers.t

21 I planted you in the land
like a special vine of the very best stock.
Why in the world have you turned into something like a wild vine
that produces rotten, foul-smelling grapes?s

22 You can try to wash away your guilt with a strong detergent.
You can use as much soap as you want.
But the stain of your guilt is still there for me to see,”t
says the Lord God.t

23 “How can you say, ‘I have not made myself unclean.
I have not paid allegiance tot the gods called Baal.’
Just look at the way you have behaved in the Valley of Hinnom!t
Think about the things you have done there!
You are like a flighty, young female camel
that rushes here and there, crisscrossing its path.s

24 You are like a wild female donkey brought up in the wilderness.
In her lust she sniffs the wind to get the scent of a male.t
No one can hold her back when she is in heat.
None of the males need wear themselves out chasing after her.
At mating time she is easy to find.s

25 Do not chase after other gods until your shoes wear out
and your throats become dry.t
But you say, ‘It is useless for you to try and stop me
because I love those foreign godst and want to pursue them!’

26 Just as a thief has to suffer dishonor when he is caught,
so the people of Israelt will suffer dishonor for what they have done.t
So will their kings and officials,
their priests and their prophets.

27 They say to a wooden idol,t ‘You are my father.’
They say to a stone image, ‘You gave birth to me.’s
Yes, they have turned away from me instead of turning to me.t
Yet when they are in trouble, they say, ‘Come and save us!’

28 But where are the gods you made for yourselves?
Let them save you when you are in trouble.
The sad fact is thatt you have as many gods
as you have towns, Judah.

29 “Why do you try to refute me?s
All of you have rebelled against me,”
says the Lord.

30 “It did no good for me to punish your people.
They did not respond to such correction.
You slaughtered your prophets
like a voracious lion.”t

31 You people of this generation,
listen to what the Lord says.
“Have I been like a wilderness to you, Israel?
Have I been like a dark and dangerous land to you?t
Why then do yout say, ‘We are free to wander.t
We will not come to you any more?’

32 Does a young woman forget to put on her jewels?
Does a bride forget to put on her bridal attire?
But my people have forgotten me
for more days than can even be counted.

33 “My, how good you have become
at chasing after your lovers!t
Why, you could even teach prostitutes a thing or two!t

34 Even your clothes are stained with
the lifeblood of the poor who had not done anything wrong;
you did not catch them breaking into your homes.ts
Yet, in spite of all these things you have done,t

35 you say, ‘I have not done anything wrong,
so the Lord cannot really be angry with me any more.’
But, watch out!t I will bring down judgment on you
because you say, ‘I have not committed any sin.’

36 Why do you constantly go about
changing your political allegiances?t
You will get no help from Egypt
just as you got no help from Assyria.t

37 Moreover, you will come away from Egypt
with your hands covering your faces in sorrow and shamet
because the Lord will not allow your reliance on them to be successful
and you will not gain any help from them.t