Jeremiah 52

1 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна. 2 Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким. 3 Защото, от гнева на Господа, който <пламна> против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, <стана че> Седекия въстана против вавилонския цар.

4 И тъй, в деветата година на< Седекиевото> царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него; 5 и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия. 6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, <когато> гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото, 7 отвори се пролом в градската <стена>, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,

8 А халдейската войска преследва царя та стигна Седекия в ерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него. 9 И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, <сиреч>, 10 вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници; 11 и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, <гдето остана> до деня на смъртта си.

12 А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, 13 та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, <сиреч>, всяка голяма къща, изгори с огън. 14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим. 15 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество. 16 Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци. 17 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и принесоха всичката им мед във Вавилон; 18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата. 19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно <като> злато, и каквото сребърно <като> сребро. 20 <Колкото за> двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.}; 21 а за тия стълбове, височината на единия стълб беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух; 22 и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия <бяха мерките> и на втория стълб с наровете. 23 Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.

24 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; 25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъжа от имащите достъп при царя {Еврейски: От ония, които виждаха лицето на царя.}, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града; 26 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла. 27 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си. 28 А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи; 29 в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души; 30 а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.

31 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата; 32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон, 33 и промени тъмничните му дрехи; и <Иоахин> се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си. 34 А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му. Плачът на Еремия

Jeremiah 52

The Fall of Jerusalem

1 s Zedekiah was twenty-one years old when he became king, and he ruled in Jerusalems for eleven years. His mother’s name was Hamutalt daughter of Jeremiah, from Libnah.

2 He did what displeased the Lordt just as Jehoiakim had done.
3 What follows is a record of what happened to Jerusalem and Judah because of the Lord’s anger when he drove them out of his sight.t Zedekiah rebelled against the king of Babylon.4 King Nebuchadnezzar of Babylon came against Jerusalem with his whole army and set up camp outside it.t They built siege ramps all around it. He arrived on the tenth day of the tenth month in the ninth year that Zedekiah ruled over Judah.s5 The city remained under siege until Zedekiah’s eleventh year.6 By the ninth day of the fourth months the famine in the city was so severe the residentst had no food.7 They broke through the city walls, and all the soldiers tried to escape. They left the city during the night. They went through the gate between the two walls that is near the king’s garden.s (The Babylonians had the city surrounded.) Then they headed for the Jordan Valley.s8 But the Babylonian army chased after the king. They caught up with Zedekiah in the plains of Jericho,s and his entire army deserted him.9 They captured him and brought him up to the king of Babylon at Riblahs in the territory of Hamath and he passed sentence on him there.10 The king of Babylon had Zedekiah’s sons put to death while Zedekiah was forced to watch. He also had all the nobles of Judah put to death there at Riblah.

11 He had Zedekiah’s eyes put out and had him bound in chains.t Then the king of Babylon had him led off to Babylon and he was imprisoned there until the day he died.
12 On the tentht day of the fifth month,s in the nineteenth year of King Nebuchadnezzar of Babylon, Nebuzaradan, the captain of the royal guardt who servedt the king of Babylon, arrived in Jerusalem.13 He burned down the Lord’s temple, the royal palace, and all the houses in Jerusalem, including every large house.14 The whole Babylonian army that came with the captain of the royal guard tore down the walls that surrounded Jerusalem.15 Nebuzaradan, the captain of the royal guard, took into exile some of the poor,t the rest of the people who remained in the city, those who had deserted to him, and the rest of the craftsmen.

16 But het left behind some of the poort and gave them fields and vineyards.
17 The Babylonians broke the two bronze pillars in the temple of the Lord, as well as the movable stands and the large bronze basin called the “The Sea.”s They took all the bronze to Babylon.18 They also took the pots, shovels,s trimming shears,s basins, pans, and all the bronze utensils used by the priests.t19 The captain of the royal guard took the gold and silver bowls, censers,s basins, pots, lampstands, pans, and vessels.s20 The bronze of the items that King Solomon made for the Lord’s temple (including the two pillars, the large bronze basin called “The Sea,” the twelve bronze bulls under “The Sea,” and the movable standss) was too heavy to be weighed.21 Each of the pillars was about 27 feett high, about 18 feett in circumference, three inchest thick, and hollow.22 The bronze top of one pillar was about seven and one-half feett high and had bronze latticework and pomegranate-shaped ornaments all around it. The second pillar with its pomegranate-shaped ornaments was like it.

23 There were ninety-six pomegranate-shaped ornaments on the sides; in all there were one hundred pomegranate-shaped ornaments over the latticework that went around it.
24 The captain of the royal guard took Seraiah the chief priest, Zephaniah the priest who was second in rank, and the three doorkeepers.s25 From the city he took an official who was in charge of the soldiers, seven of the king’s advisers who were discovered in the city, an official army secretary who drafted citizenst for military service, and sixty citizens who were discovered in the middle of the city.26 Nebuzaradan, the captain of the royal guard, took them and brought them to the king of Babylon at Riblah.

27 The king of Babylon ordered them to be executedt at Riblah in the territory of Hamath.
So Judah was taken into exile away from its land.28 Here is the official record of the number of peoplet Nebuchadnezzar carried into exile: In the seventh year,s 3,023 Jews;29 in Nebuchadnezzar’s eighteenth year,s 832 people from Jerusalem;

30 in Nebuchadnezzar’s twenty-third year,s Nebuzaradan, the captain of the royal guard, carried into exile 745 Judeans. In all 4,600 people went into exile.

Jehoiachin in Exile

31 In the thirty-seventh year of the exile of King Jehoiachin of Judah, on the twenty-fifths day of the twelfth month,s Evil-Merodach, in the first year of his reign, pardonedt King Jehoiachin of Judah and released him from prison.32 He spoke kindly to him and gave him a more prestigious position thant the other kings who were with him in Babylon.33 Jehoiachint took off his prison clothes and ate daily in the king’s presence for the rest of his life.

34 He was given daily provisions by the king of Babylon for the rest of his life until the day he died.