Job 1

1 Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото. 2 И родиха му се седем сина и три дъщери. 3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; <имаше> и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго <от тях> на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях. 5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за <чадата си> та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. 7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея. 8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? 9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога? 10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. 11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице. 12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях, 15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя. 16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя. 17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя. 18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата< ти> та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се. 21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име. 22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

Job 1

I. The Prologue (1:1-2:13)

Job’s Good Life

1 s There was a mant in the land of Uzs whoset name was Job.s And that man was puret and upright,t one who feared God and turned away from evil.s2 Sevens sons and three daughters were born to him.t

3 His possessionst includedt 7,000 sheep, 3,000 camels, 500 yoke of oxen, and 500 female donkeys; in addition he had a very great household.t Thus het was the greatest of all the people in the east.t
4 Now his sons used to got and holdt a feast in the house of each one in turn,t and they would send and invitet their threet sisters to eat and to drink with them.

5 Whent the days of their feasting were finished,t Job would sendt for them and sanctifyt them; he would get up earlyts in the morning and offer burnt offerings according tot the number of them all. For Job thought, “Perhapst my childrent have sinned and cursedt God in their hearts.” This was Job’s customary practice.t

Satan’s Accusation of Job

6 Now the day came whent the sons of Gods came to present themselves beforet the Lord – and Satans also arrived among them.7 The Lord said to Satan, “Where have you come from?”t And Satan answered the Lord,t “From roving aboutt on the earth, and from walking back and forth across it.”ts

8 So the Lord said to Satan, “Have you consideredts my servant Job? Theret is no one like him on the earth, a pure and upright man, one who fears God and turns awayt from evil.”
9 Then Satan answered the Lord, “Is it for nothing that Job fears God?t10 Have yout not made a hedget around him and his household and all that he has on every side? You have blesseds the work of his hands, and his livestockt have increasedt in the land.

11 Butt extend your hand and strikets everything he has, and he will no doubts curse yout to your face!”

12 So the Lord said to Satan, “All right then,t everything he has ist in your power.t Only do not extend your hand against the man himself!”t So Satan went outt from the presence of the Lord.s

Job’s Integrity in Adversity

13 Now the dayt came when Job’st sons and daughters were eating and drinking wine in their oldest brother’s house,14 and a messenger came to Job, saying, “The oxen were plowingt and the donkeys were grazing beside them,

15 and the Sabeansts swooped downt and carried them all away, and they killeds the servants with the sword!t And I – only I alonet – escaped to tell you!”

16 While this one was still speaking,t another messenger arrivedt and said, “The fire of Gods has fallen from heavent and has burned up the sheep and the servants – it has consumed them! And I – only I alone – escaped to tell you!”

17 While this one was still speaking another messenger arrived and said, “The Chaldeanss formed three bands and made a raidt on the camels and carried them all away, and they killed the servants with the sword!t And I – only I alone – escaped to tell you!”
18 While this one was still speaking another messenger arrived and said, “Your sons and your daughters were eating and drinking wine in their oldest brother’s house,

19 and suddenlyt a great winds swept acrosst the wilderness and struck the four corners of the house, and it fell on the young people, and they died! And I – only I alone – escaped to tell you!”
20 Then Job got upt and tore his robe.s He shaved his head,s and then he threw himself down with his face to the ground.t21 He said, “Nakedt I came from my mother’s womb, and naked I will return there.s The Lord gives, and the Lord takes away.t May the name of the Lords be blessed!”

22 In all this Job did not sin, nor did he charge God with moral impropriety.t