Job 39

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? 2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? - 3 <Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си. 4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях. 5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец, 6 За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище? 7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара. 8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина. 9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли? 10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе? 11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си? 12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са? 14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта, 15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче. 16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:> 17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум. 18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива? 20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно. 21 Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията. 22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча, 23 Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата. 24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>. 25 Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг? 27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините? 28 Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>. 29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч. 30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

Job 39

1 “Are you acquainted with the wayt
the mountain goatst give birth?
Do you watch as the wild deer give birth to their young?

2 Do you count the months they must fulfill,
and do you know the time they give birth?t

3 They crouch, they bears their young,
they bring forth the offspring they have carried.t

4 Their young grow strong, and grow up in the open;t
they go off, and do not return to them.

5 Who let the wild donkey go free?
Who released the bonds of the donkey,

6 to whom I appointed the steppe for its home,
the salt wastes as its dwelling place?

7 It scorns the tumult in the town;
it does not hear the shouts of a driver.s

8 It ranges the hills as its pasture,
and searches after every green plant.

9 Is the wild ox willing to be your servant?
Will it spend the night at your feeding trough?

10 Can you bind the wild oxt to a furrow with its rope,
will it till the valleys, following after you?

11 Will you rely on it because its strength is great?
Will you committ your labor to it?

12 Can you count ont it to bring ins your grain,t
and gather the graint to your threshing floor?t

13 s “The wings of the ostricht flap with joy,t
but are they the pinions and plumage of a stork?t

14 For she leavest her eggs on the ground,
and lets them be warmed on the soil.

15 She forgets that a foot might crush them,
or that a wild animalt might trample them.

16 She is harshs with her young,
as if they were not hers;
she is unconcerned
about the uselessness of her labor.

17 For God deprived her of wisdom,
and did not impart understanding to her.

18 But as soon as she springs up,t
she laughs at the horse and its rider.

19 “Do you give the horse its strength?
Do you clothe its neck with a mane?t

20 Do you make it leaps like a locust?
Its proud neighingt is terrifying!

21 Its paws the ground in the valley,t
exulting mightily,t
it goes out to meet the weapons.

22 It laughs at fear and is not dismayed;
it does not shy away from the sword.

23 On it the quiver rattles;
the lance and javelint flash.

24 In excitement and impatience it consumes the ground;t
it cannot stand stillt when the trumpet is blown.

25 At the sound of the trumpet, it says, ‘Aha!’
And from a distance it catches the scent of battle,
the thunderous shouting of commanders,
and the battle cries.

26 “Is it by your understanding that the hawk soars,t
and spreads its wings toward the south?

27 Is it at your commandt that the eagle soars,
and builds its nest on high?

28 It lives on a rock and spends the night there,
on a rocky cragt and a fortress.t

29 From there it spotst its prey,t
its eyes gaze intently from a distance.

30 And its young ones devour the blood,
and where the dead carcassest are,
there it is.”