Job 9

1 А Иов в отговор рече: 2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога? 3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда. 4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал? 5 Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си. 6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят. 7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите. 8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни. 9 Той прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг. 10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса. 11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам; 12 Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш? 13 <Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него! 15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си. 16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми. 17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина. 18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини. 19 Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?> 20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав. 21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия, 23 Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните. 24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро; 26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова. 27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша. 28 В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен; 29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно? 30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си, 31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене. 32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд. 33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни. 34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва. 35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.

Job 9

Job’s Reply to Bildad

1 Then Job answered:

2 “Truly,t I know that this is so.
But hows can a humant be just beforet God?s

3 If someone wishest to contendt with him,
he cannot answert him one time in a thousand.

4 He is wise in heartts and mightys in strengtht –
who has resistedt him and remained safe?t

5 He who removes mountains suddenly,t
who overturns them in his anger;s

6 he who shakes the earth out of its places
so that its pillars tremble;t

7 he who commands the sun andt it does not shinets
and seals upt the stars;

8 he alone spreads out the heavens,
and treadst on the waves of the sea;t

9 he makes the Bear,s Orion,s and the Pleiades,s
and the constellations of the southern sky;t

10 he does great and unsearchable things,ts
and wonderful things without number.

11 Ift he passes by me, I cannot seet him,t
if he goes by, I cannot perceive him.s

12 If he snatches away,t who can turn him back?t
Who dares to say to him, ‘What are you doing?’

13 God does not restrain his anger;s
under him the helpers of Rahabs lie crushed.t

The Impossibility of Facing God in Court

14 “How much less,t then, can I answer himt
and choose my wordss to arguet witht him!t

15 Althought I am innocent,t
I could not answer him;t
I could only pleadt with my judget for mercy.

16 If I summoned him, and he answered me,s
I would not believet
that he would be listening to my voice –

17 he whot crushest me with a tempest,
and multiplies my wounds for no reason.t

18 He does not allowt me to recovert my breath,
for he fillss me with bitterness.

19 If it is a matter of strength,t
most certainlyt he is the strong one!
And if it is a matter of justice,
he will say, ‘Who will summon me?’ts

20 Although I am innocent,t
my moutht would condemn me;t
although I am blameless,
it would declare me perverse.t

21 I am blameless.t I do not know myself.ts
I despise my life.

Accusation of God’s Justice

22 “It is all one!ss That is why I say,t
‘He destroys the blameless and the guilty.’

23 If a scourge brings sudden death,ss
he mockss at the despairt of the innocent.s

24 If a landt has been given
into the hand of a wicked man,s
he coverst the faces of its judges;s
if it is not he, then who is it?t

Renewed Complaint

25 “My dayst are swifter than a runner,s
they speed by without seeing happiness.

26 They glide byt like reedt boats,
like an eagle that swoopst down on its prey.t

27 If I say,t ‘I willt forget my complaint,
I will change my expressiont and be cheerful,’t

28 I dreadt all my sufferings,s
fort I know that you do not hold me blameless.s

29 If I am guilty,t
why thent weary myselft in vain?t

30 If I wash myself with snow water,t
and make my hands clean with lye,t

31 then you plunge me into a slimy pitt
and my own clothes abhor me.

32 For het is not a human being like I am,
thatt I might answer him,
that we might comet together in judgment.

33 Nor is there an arbiterts between us,
whot might layt his hand on us both,s

34 whot would take hist rods away from me
so that his terrort would not make me afraid.

35 Thent would I speak and not fear him,
but it is not so with me.t