Йоан 11

Смъртта на Лазар

1 Във Витания, където живееха Мария и сестра й Марта, имаше един болен човек на име Лазар.

2 (Мария беше същата тази жена, която помаза Господа с миро и избърса краката му с косата си. Болният Лазар беше неин брат.)

3 Затова сестрите изпратиха човек да каже на Исус: „Господи, твоят скъп приятел е болен.“

4 Като чу това, Исус каза: „Тази болест не е смъртоносна, а е за слава на Бога, за да може Божият Син да се прослави чрез нея.“

5 (Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазар.)

6 Като чу, че Лазар е болен, той остана още два дни на мястото, където беше.

7 След това каза на учениците си: „Да се върнем в Юдея.“

8 Учениците отговориха: „Учителю, недей! Неотдавна юдеите се опитваха да те убият с камъни. Нима искаш пак да се върнеш там?“

9 Исус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Ако човек върви през деня, няма да се спъне, защото вижда светлината на този свят.

10 Но когато върви през нощта, той се спъва, защото я няма светлината да му помага.“

11 Като каза това, Исус продължи: „Нашият приятел Лазар е заспал, но аз отивам да го събудя.“

12 Учениците отговориха: „Господи, щом спи, значи ще се оправи!“

13 Исус говореше за смъртта на Лазар, но те помислиха, че има предвид естествения сън.

14 Затова Исус ясно им каза: „Лазар е мъртъв.

15 Заради вас се радвам, че не бях там, защото сега ще повярвате. Но нека отидем при него.“

16 Тогава Тома (наречен Близнак) каза на другите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с Исус.“

Исус във Витания

17 Когато Исус пристигна във Витания, тялото на Лазар вече четири дни лежеше в гробницата.

18 А Витания се намираше само на около три километра от Ерусалим,

19 така че много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешават за загубата на брат им.

20 Марта чу, че Исус идва, и отиде да го посрещне, а Мария остана у дома.

21 Тогава Марта каза на Исус: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

22 Но аз зная, че и сега Бог ще ти даде всичко, което поискаш от него.“

23 Исус й каза: „Брат ти ще възкръсне.“

24 Марта отговори: „Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.“

25 Исус й каза: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, макар и да умре – ще живее,

26 и всеки, който живее и вярва в мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това?“

27 „Да, Господи! – отвърна тя. – Вярвам, че ти си Месията,t Божият Син, който трябваше да дойде в света.“

Исус плаче

28 След като каза това, Марта се върна, извика сестра си Мария и когато бяха сами, й каза: „Учителят е тук и те вика.“

29 Щом чу това, Мария бързо стана и отиде при него.

30 (Исус още не беше влязъл в селото, а стоеше там, където го беше посрещнала Марта.)

31 Юдеите, които бяха в къщата заедно с нея и я утешаваха, видяха, че Мария става и забързано излиза навън. Те я последваха, мислейки, че тя отива да скърби при гробницата.

32 Когато Мария пристигна на мястото, където беше Исус, и го видя, падна в краката му и каза: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“

33 Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува.

34 „Къде го погребахте?“ – попита той. Казаха му: „Господи, ела да видиш.“

35 Исус се просълзи.

36 Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“

37 А някои попитаха: „Нима този човек, който върна зрението на слепеца, не можеше да спаси Лазар от смърт?“

Исус възкресява Лазар

38 Исус отново се натъжи и отиде при гробницата, която беше една пещера, затворена с голям камък.

39 Исус каза: „Отместете камъка!“
Марта, сестрата на починалия, отвърна: „Но Господи, тялото сигурно вече се е вмирисало, тъй като Лазар е мъртъв от четири дни!“

40 Исус й отговори: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията славаt?“

41 Тогава отместиха камъка. Исус вдигна поглед и каза: „Отче, благодаря ти, че ме чу.

42 Зная, че винаги ме чуваш, но казвам това заради хората наоколо, за да повярват, че ти ме изпрати.“

43 След това извика със силен глас: „Лазаре, излез!“

44 Мъртвият излезе навън. Ръцете и краката му бяха обвити в платно, а лицето му беше покрито с кърпа.
Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви.“

Юдейските водачи кроят планове да убият Исус

45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него.

46 Но някои от тях отидоха при фарисеитеt и им разказаха какво е извършил Исус.

47 Тогава главните свещеници и фарисеите събраха Синедрионаt и казаха: „Какво да правим? Този човек върши много знамения.t

48 Ако го оставим да продължава така, всички ще повярват в него. Тогава ще дойдат римляните, ще разрушат храма ни и ще унищожат народа ни.“

49 Но един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през онази година, им каза: „Вие не знаете нищо

50 и не разбирате, че е по-добре един човек да умре за хората, отколкото целият народ да бъде унищожен.“

51 Каяфа не каза това от себе си. Тъй като през онази година беше първосвещеник, той пророкува, че Исус ще умре за хората,

52 и не само за юдейския народ, а за да събере всички Божии деца, разпилени по света, и ги направи един народ.

53 От този ден юдейските водачи започнаха да кроят планове как да убият Исус.

54 Той престана да ходи открито сред юдеите, напусна Ерусалим и отиде на едно място близо до пустинята, в град Ефраим, където остана с учениците си.

55 Наближаваше юдейският празник Пасхаt и много хора от областта бяха дошли в Ерусалим преди празника, за да се пречистят.

56 Те търсеха Исус и в храма се питаха един друг: „Как мислите, няма ли да дойде на празника?“

57 Главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед ако някой знае къде се намира Исус, да им съобщи, за да го арестуват.

John 11

The Death and Resurrection of Lazarus

1 Now a certain man was sick, Lazarus of Bethany, the village of Mary and her sister Martha.2 It was the Mary who anointed the Lord with ointment, and wiped His feet with her hair, whose brother Lazarus was sick.3 So the sisters sent word to Him, saying, "Lord, behold, he whom You love is sick."4 But when Jesus heard this, He said, "This sickness is not to end in death, but for the glory of God, so that the Son of God may be glorified by it."5 Now Jesus loved Martha and her sister and Lazarus.6 So when He heard that he was sick, He then stayed two days longer in the place where He was.7 Then after this He *said to the disciples, "Let us go to Judea again."8 The disciples *said to Him, "Rabbi, the Jews were just now seeking to stone You, and are You going there again?"9 Jesus answered, "Are there not twelve hours in the day? If anyone walks in the day, he does not stumble, because he sees the light of this world.10 But if anyone walks in the night, he stumbles, because the light is not in him."11 This He said, and after that He *said to them, "Our friend Lazarus has fallen asleep; but I go, so that I may awaken him out of sleep."12 The disciples then said to Him, "Lord, if he has fallen asleep, he will recover."13 Now Jesus had spoken of his death, but they thought that He was speaking of literal sleep.14 So Jesus then said to them plainly, "Lazarus is dead,15 and I am glad for your sakes that I was not there, so that you may believe; but let us go to him."16 Therefore Thomas, who is called Didymus, said to his fellow disciples, "Let us also go, so that we may die with Him."

17 So when Jesus came, He found that he had already been in the tomb four days.18 Now Bethany was near Jerusalem, about two miles off;19 and many of the Jews had come to Martha and Mary, to console them concerning their brother.20 Martha therefore, when she heard that Jesus was coming, went to meet Him, but Mary stayed at the house.21 Martha then said to Jesus, "Lord, if You had been here, my brother would not have died.22 Even now I know that whatever You ask of God, God will give You."23 Jesus *said to her, "Your brother will rise again."24 Martha *said to Him, "I know that he will rise again in the resurrection on the last day."25 Jesus said to her, "I am the resurrection and the life; he who believes in Me will live even if he dies,26 and everyone who lives and believes in Me will never die. Do you believe this?"27 She *said to Him, "Yes, Lord; I have believed that You are the Christ, the Son of God, even He who comes into the world."

28 When she had said this, she went away and called Mary her sister, saying secretly, "The Teacher is here and is calling for you."29 And when she heard it, she *got up quickly and was coming to Him.

30 Now Jesus had not yet come into the village, but was still in the place where Martha met Him.31 Then the Jews who were with her in the house, and consoling her, when they saw that Mary got up quickly and went out, they followed her, supposing that she was going to the tomb to weep there.32 Therefore, when Mary came where Jesus was, she saw Him, and fell at His feet, saying to Him, "Lord, if You had been here, my brother would not have died."33 When Jesus therefore saw her weeping, and the Jews who came with her also weeping, He was deeply moved in spirit and was troubled,34 and said, "Where have you laid him?" They *said to Him, "Lord, come and see."35 Jesus wept.36 So the Jews were saying, "See how He loved him!"37 But some of them said, "Could not this man, who opened the eyes of the blind man, have kept this man also from dying?"

38 So Jesus, again being deeply moved within, *came to the tomb. Now it was a cave, and a stone was lying against it.39 Jesus *said, "Remove the stone." Martha, the sister of the deceased, *said to Him, "Lord, by this time there will be a stench, for he has been dead four days."40 Jesus *said to her, "Did I not say to you that if you believe, you will see the glory of God?"41 So they removed the stone. Then Jesus raised His eyes, and said, "Father, I thank You that You have heard Me.42 I knew that You always hear Me; but because of the people standing around I said it, so that they may believe that You sent Me."43 When He had said these things, He cried out with a loud voice, "Lazarus, come forth."44 The man who had died came forth, bound hand and foot with wrappings, and his face was wrapped around with a cloth. Jesus *said to them, "Unbind him, and let him go."

45 Therefore many of the Jews who came to Mary, and saw what He had done, believed in Him.46 But some of them went to the Pharisees and told them the things which Jesus had done.

Conspiracy to Kill Jesus

47 Therefore the chief priests and the Pharisees convened a council, and were saying, "What are we doing? For this man is performing many signs.48 If we let Him go on like this, all men will believe in Him, and the Romans will come and take away both our place and our nation."49 But one of them, Caiaphas, who was high priest that year, said to them, "You know nothing at all,50 nor do you take into account that it is expedient for you that one man die for the people, and that the whole nation not perish."51 Now he did not say this on his own initiative, but being high priest that year, he prophesied that Jesus was going to die for the nation,52 and not for the nation only, but in order that He might also gather together into one the children of God who are scattered abroad.53 So from that day on they planned together to kill Him.

54 Therefore Jesus no longer continued to walk publicly among the Jews, but went away from there to the country near the wilderness, into a city called Ephraim; and there He stayed with the disciples.

55 Now the Passover of the Jews was near, and many went up to Jerusalem out of the country before the Passover to purify themselves.56 So they were seeking for Jesus, and were saying to one another as they stood in the temple, "What do you think; that He will not come to the feast at all?"57 Now the chief priests and the Pharisees had given orders that if anyone knew where He was, he was to report it, so that they might seize Him.