Йоан 4

1 А когато разумя Господ Исус че са чули Фарисеите че Исус повече ученици прави и кръщава нежели Иоан,2 (ако и да не кръщаваше сам си Исус, но учениците му,)3 остави Юдея и отиде пак в Галилея.4 И трябваше да мине през Самария.5 И тъй, дойде в един Самарийски град нарицаем Сихар, близу до мястото което даде Яков на сина си Иосифа.6 И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест.7 Идва някоя си жена от Самария, да начерпе вода. Казва й Исус: Дай ми да пия.8 (Защото учениците му бяха отишли в града да купят за ядене.)9 Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин, искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.)10 Отговори Исус и рече й: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива.11 Казва му жената: Господине, нито печерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода?12 Ти по-голям ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му?13 Отговори Исус и рече й: Всеки който пие от тази вода, пак ще ожеднее;14 а който пие от водата която аз ще му дам няма да ожеднее във веки, но водата която ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен.15 Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожедневам нито да идвам тука да изваждам.16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.17 Отговори жената и рече: Нямам мъж. Казва й Исус: Право си казала че нямаш мъж;18 защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла.19 Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк.20 Бащите ни в таз гора се поклониха: а вие казвате че в Ерусалим е мястото, гдето трябва да се кланяме.21 Казва й Исус: Жено, хвани ми вяра че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.22 Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите.23 Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си.24 Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.25 Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко.26 Казва й Исус: Аз съм който ти говоря.27 И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея?28 Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците:29 Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос?30 И тъй, излязоха от града та идеха къде него.31 А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж.32 А той им рече: Аз имам ястие да ям което вие не знаете.33 За то думаха учениците помежду си: Да ли някой му донесе да яде?34 Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа.35 Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва.36 И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне.37 Защото в това нещо истинска е речта че: "Друг е който сее и друг който жъне."38 Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влязохте в техния труд.39 И от този град мнозина Самаряни повярваха в него поради думата на жената която свидетелствуваше че: Ми каза всичко що съм сторила.40 И тъй когато дойдоха Самаряните при него молеха му се да остане при тях; и преседя там два дни.41 И още по-мнозина повярваха поради неговото слово;42 а на жената казваха: Ние не вярваме вече за твоята дума; понеже сами чухме, и знаем че този е наистина Спасител мира, Христос.43 А след тези два дена излезе от там и отиде в Галилея.44 Защото сам си Исус свидетелствува че пророк в отечеството си няма почест.45 И когато дойде в Галилея приеха го Галилеяните, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим в праздника; защото и те бяха дошли на праздника.46 И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше някой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум.47 Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре.48 Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете повярва.49 Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умряло детето ми.50 Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И повярва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си.51 И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив.52 А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската.53 И тъй, разумя бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и повярва той и всичкият му дом.54 Това пак второ чудо стори Исус от как дойде из Юдея в Галилея.

John 4

Departure From Judea

1 Now when Jesusst knew that the Phariseess had heard that het was winningt and baptizing more disciples than John2 (although Jesus himself was not baptizing, but his disciples were),s

3 he left Judea and set out once more for Galilee.s

Conversation With a Samaritan Woman

4 But he hads to pass through Samaria.s5 Now he came to a Samaritan townt called Sychar,s near the plot of land that Jacob had given to his son Joseph.s

6 Jacob’s well was there, so Jesus, since he was tired from the journey, sat right down besidet the well. It was about noon.ts
7 A Samaritan womant came to draw water. Jesus said to her, “Give me some watert to drink.”8 (For his disciples had gone off into the town to buy supplies.t)s

9 So the Samaritan woman said to him, “How can you – a Jewt – ask me, a Samaritan woman, for watert to drink?” (For Jews use nothing in commonts with Samaritans.)s
10 Jesus answeredt her, “If you had knownt the gift of God and who it is who said to you, ‘Give me some watert to drink,’ you would have asked him, and he would have given you living water.”ts11 “Sir,”t the womans said to him, “you have no bucket and the wellt is deep; where then do you get thist living water?s

12 Surely you’re not greater than our ancestort Jacob, are you? For he gave us this well and drank from it himself, along with his sons and his livestock.”t
13 Jesus replied,t “Everyone who drinks some of this water will be thirstyt again.14 But whoever drinks some of the water that I will give him will never be thirsty again,t but the water that I will give him will become in him a fountaint of water springing upt to eternal life.”15 The woman said to him, “Sir, give me this water, so that I will not be thirsty or have to come here to drawt water.”t16 Hess said to her, “Go call your husband and come back here.”t17 The woman replied,t “I have no husband.” Jesus said to her, “Right you are when you said,t ‘I have no husband,’t

18 for you have had five husbands, and the man you are living witht now is not your husband. This you said truthfully!”
19 The woman said to him, “Sir, I seet that you are a prophet.20 Our fathers worshiped on this mountain,s and you peoplet say that the place where people must worship is in Jerusalem.”s21 Jesus said to her, “Believe me, woman,s a timet is coming when you will worshipt the Father neither on this mountain nor in Jerusalem.22 You peoplet worship what you do not know. We worship what we know, because salvation is from the Jews.t23 But a timet is coming – and now is heret – when the true worshipers will worship the Father in spirit and truth, for the Father seekss such people to bet his worshipers.ts24 God is spirit,t and the people who worship him must worship in spirit and truth.”25 The woman said to him, “I know that Messiah is coming” (the one called Christ);ts “whenever het comes, he will tellt us everything.”t

26 Jesus said to her, “I, the one speaking to you, am he.”

The Disciples Return

27 Now at that very moment his disciples came back.t They were shockedt because he was speakingt with a woman. However, no one said, “What do you want?”ts or “Why are you speaking with her?”28 Then the woman left her water jar, went off into the town and said to the people,t29 “Come, see a man who told me everything I ever did. Surely he can’t be the Messiah,t can he?”t

30 Sot they left the town and began comings to him.

Workers for the Harvest

31 Meanwhile the disciples were urging him,t “Rabbi, eat something.”t32 But he said to them, “I have food to eat that you know nothing about.”33 So the disciples began to sayt to one another, “No one brought him anythingt to eat, did they?”t34 Jesus said to them, “My food is to do the will of the one who sent mes and to completet his work.ts35 Don’t you say,t ‘There are four more months and then comes the harvest?’ I tell you, look upt and see that the fields are already whitet for harvest!36 The one who reaps receives payt and gathers fruit for eternal life, so that the one who sows and the one who reaps can rejoice together.37 For in this instance the saying is true,t ‘One sows and another reaps.’

38 I sent you to reap what you did not work for; others have labored and you have entered into their labor.”

The Samaritans Respond

39 Now many Samaritans from that town believed in him because of the report of the woman who testified,t “He told me everything I ever did.”40 So when the Samaritans came to him, they began askingt him to stay with them.t He stayed there two days,41 and because of his word many moret believed.

42 They said to the woman, “No longer do we believe because of your words, for we have heard for ourselves, and we know that this onet really is the Savior of the world.”s

Onward to Galilee

43 After the two days he departed from there to Galilee.44 (For Jesus himself had testified that a prophet has no honor in his own country.)s

45 So when he came to Galilee, the Galileans welcomed him because they had seen all the things he had done in Jerusalemss at the feasts (for they themselves had gone to the feast).s

Healing the Royal Official’s Son

46 Now he came again to Canas in Galilee where he had made the water wine.s Int Capernaumss there was a certain royal officialt whose son was sick.47 When he heard that Jesus had come back from Judea to Galilee, he went to him and begged himt to come down and heal his son, who was about to die.48 So Jesus said to him, “Unless you peoplet see signs and wonders you will never believe!”t49 “Sir,” the official said to him, “come down before my child dies.”

50 Jesus told him, “Go home;t your son will live.” The man believed the word that Jesus spoke to him, and set off for home.t
51 While he was on his way down,s his slavest met him and told him that his son was going to live.52 So he asked them the timet when his condition began to improve,t andt they told him, “Yesterday at one o’clock in the afternoont the fever left him.”53 Then the father realized that it was the very timet Jesus had said to him, “Your son will live,” and he himself believed along with his entire household.

54 Jesus did this as his second miraculous signt when he returned from Judea to Galilee.