John 4

1 Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана, 2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му), 3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея. 4 И трябваше да мине през Самария. 5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа. 6 Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. 7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия. 8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна). 9 Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните). 10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода? 11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода? 12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му? 13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам. 16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. 17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж; 18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала. 19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. 21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. 25 Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко. 26 Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.

27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29 Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос? 30 Те излязоха от града и отиваха към Него.

31 Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж. 32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене? 34 Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа. 35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне. 37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. 38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.

39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила. 40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни. 41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение; 42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Христос Спасителят на света.

43 След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея. 44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си. 45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 46 Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум. 47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате. 49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми. 50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде. 51 И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив. 52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави. 53 И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

John 4

Departure From Judea

1 Now when Jesusst knew that the Phariseess had heard that het was winningt and baptizing more disciples than John2 (although Jesus himself was not baptizing, but his disciples were),s

3 he left Judea and set out once more for Galilee.s

Conversation With a Samaritan Woman

4 But he hads to pass through Samaria.s5 Now he came to a Samaritan townt called Sychar,s near the plot of land that Jacob had given to his son Joseph.s

6 Jacob’s well was there, so Jesus, since he was tired from the journey, sat right down besidet the well. It was about noon.ts
7 A Samaritan womant came to draw water. Jesus said to her, “Give me some watert to drink.”8 (For his disciples had gone off into the town to buy supplies.t)s

9 So the Samaritan woman said to him, “How can you – a Jewt – ask me, a Samaritan woman, for watert to drink?” (For Jews use nothing in commonts with Samaritans.)s
10 Jesus answeredt her, “If you had knownt the gift of God and who it is who said to you, ‘Give me some watert to drink,’ you would have asked him, and he would have given you living water.”ts11 “Sir,”t the womans said to him, “you have no bucket and the wellt is deep; where then do you get thist living water?s

12 Surely you’re not greater than our ancestort Jacob, are you? For he gave us this well and drank from it himself, along with his sons and his livestock.”t
13 Jesus replied,t “Everyone who drinks some of this water will be thirstyt again.14 But whoever drinks some of the water that I will give him will never be thirsty again,t but the water that I will give him will become in him a fountaint of water springing upt to eternal life.”15 The woman said to him, “Sir, give me this water, so that I will not be thirsty or have to come here to drawt water.”t16 Hess said to her, “Go call your husband and come back here.”t17 The woman replied,t “I have no husband.” Jesus said to her, “Right you are when you said,t ‘I have no husband,’t

18 for you have had five husbands, and the man you are living witht now is not your husband. This you said truthfully!”
19 The woman said to him, “Sir, I seet that you are a prophet.20 Our fathers worshiped on this mountain,s and you peoplet say that the place where people must worship is in Jerusalem.”s21 Jesus said to her, “Believe me, woman,s a timet is coming when you will worshipt the Father neither on this mountain nor in Jerusalem.22 You peoplet worship what you do not know. We worship what we know, because salvation is from the Jews.t23 But a timet is coming – and now is heret – when the true worshipers will worship the Father in spirit and truth, for the Father seekss such people to bet his worshipers.ts24 God is spirit,t and the people who worship him must worship in spirit and truth.”25 The woman said to him, “I know that Messiah is coming” (the one called Christ);ts “whenever het comes, he will tellt us everything.”t

26 Jesus said to her, “I, the one speaking to you, am he.”

The Disciples Return

27 Now at that very moment his disciples came back.t They were shockedt because he was speakingt with a woman. However, no one said, “What do you want?”ts or “Why are you speaking with her?”28 Then the woman left her water jar, went off into the town and said to the people,t29 “Come, see a man who told me everything I ever did. Surely he can’t be the Messiah,t can he?”t

30 Sot they left the town and began comings to him.

Workers for the Harvest

31 Meanwhile the disciples were urging him,t “Rabbi, eat something.”t32 But he said to them, “I have food to eat that you know nothing about.”33 So the disciples began to sayt to one another, “No one brought him anythingt to eat, did they?”t34 Jesus said to them, “My food is to do the will of the one who sent mes and to completet his work.ts35 Don’t you say,t ‘There are four more months and then comes the harvest?’ I tell you, look upt and see that the fields are already whitet for harvest!36 The one who reaps receives payt and gathers fruit for eternal life, so that the one who sows and the one who reaps can rejoice together.37 For in this instance the saying is true,t ‘One sows and another reaps.’

38 I sent you to reap what you did not work for; others have labored and you have entered into their labor.”

The Samaritans Respond

39 Now many Samaritans from that town believed in him because of the report of the woman who testified,t “He told me everything I ever did.”40 So when the Samaritans came to him, they began askingt him to stay with them.t He stayed there two days,41 and because of his word many moret believed.

42 They said to the woman, “No longer do we believe because of your words, for we have heard for ourselves, and we know that this onet really is the Savior of the world.”s

Onward to Galilee

43 After the two days he departed from there to Galilee.44 (For Jesus himself had testified that a prophet has no honor in his own country.)s

45 So when he came to Galilee, the Galileans welcomed him because they had seen all the things he had done in Jerusalemss at the feasts (for they themselves had gone to the feast).s

Healing the Royal Official’s Son

46 Now he came again to Canas in Galilee where he had made the water wine.s Int Capernaumss there was a certain royal officialt whose son was sick.47 When he heard that Jesus had come back from Judea to Galilee, he went to him and begged himt to come down and heal his son, who was about to die.48 So Jesus said to him, “Unless you peoplet see signs and wonders you will never believe!”t49 “Sir,” the official said to him, “come down before my child dies.”

50 Jesus told him, “Go home;t your son will live.” The man believed the word that Jesus spoke to him, and set off for home.t
51 While he was on his way down,s his slavest met him and told him that his son was going to live.52 So he asked them the timet when his condition began to improve,t andt they told him, “Yesterday at one o’clock in the afternoont the fever left him.”53 Then the father realized that it was the very timet Jesus had said to him, “Your son will live,” and he himself believed along with his entire household.

54 Jesus did this as his second miraculous signt when he returned from Judea to Galilee.