Йоан 6

Исус нахранва повече от 5000 души

1 След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро)

2 и много хора го последваха, защото бяха видели знамениятаt над болни хора, които бе извършил.

3 Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си.

4 Наближаваше юдейският празник Пасха.t

5 Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“

6 (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)

7 Филип отговори: „И с двеста динарияt пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора – всеки ще получи само по един залък.“

8 Друг ученик на Исус (Андрей – братът на Симон Петър) му каза:

9 „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“

10 Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.)

11 Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.

12 Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“

13 И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.

14 Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът,t който трябваше да дойде в света.“

15 Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.

Исус върви по водата

16 Привечер учениците му слязоха до езерото.

17 Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум.

18 Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи.

19 Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха.

20 Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“

21 Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.

Хората търсят Исус

22 На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами.

23 Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва.

24 И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.

Исус – хлябът на живота

25 Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“

26 Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията,t които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте.

27 Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Синt ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“

28 Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“

29 Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“

30 А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш?

31 Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.»t“

32 Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето,

33 защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“

34 Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“

35 Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее.

36 Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате.

37 Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя,

38 защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска.

39 Това е волята на Онзи, който ме изпрати: да не загубя нито един от тези, които той ми е дал, а да възкреся всички в последния ден.

40 Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“

41 Тогава някои юдеи започнаха да негодуват против него, защото той каза: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“

42 „Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Ние познаваме баща му и майка му! Как може сега да казва, че е слязъл от небето?“ – говореха те.

43 Исус им отвърна: „Престанете да негодувате помежду си.

44 Никой не може да дойде при мен, освен ако Отец, който ме изпрати, не го привлече. И аз ще го възкреся в последния ден.

45 Пророците писаха: «И всички ще бъдат научени от Бога.»t Всеки, който слуша Отца и се учи от него, идва при мен.

46 Но никой не е видял Отца, освен Онзи, който е дошъл от Бога. Той е единственият, който е видял Отца.

47 Уверявам ви: който вярва, има вечен живот.

48 Аз съм хлябът, който дава живот.

49 Вашите предци ядоха манна в пустинята, но и те умряха.

50 Аз съм хлябът, който слиза от небето, и който яде от него, никога няма да умре.

51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.“

52 Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може да ни даде да ядем плътта му?“

53 Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си.

54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.

55 Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми – истинското питие.

56 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него.

57 Както Отец, който дава живот, ме изпрати и аз живея поради Отца, така също и този, който яде от мен, ще живее поради мен.

58 Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.“

59 Исус каза това, докато поучаваше в синагогатаt в Капернаум.

Думи на вечен живот

60 Като чуха това, много от учениците му казаха: „Трудно е това учение. Кой може да го приеме?“

61 Исус знаеше, че учениците му се оплакват за това и им каза: „Тревожи ли ви това учение?

62 Ами ако видите Човешкият Синt да се връща там, където е бил преди?

63 Не плътта дава живот, а духът. Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот,

64 но някои от вас не вярват.“ (Защото още от самото начало Исус знаеше кои са хората, които не вярват, както и кой е този, който щеше да го предаде.)

65 Той добави: „Заради това ви казах, че никой не може да дойде при мен, докато Отец не направи това възможно за него.“

66 Оттогава много от учениците му се върнаха назад и престанаха да го следват.

67 Исус попита дванадесетте: „И вие ли искате да си тръгнете?“

68 Симон Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи, които дават вечен живот.

69 Ние вярваме и знаем, че ти си Святият на Бога.“

70 Тогава Исус отвърна: „Не ви ли избрах аз вас дванадесетте? Но един от вас е дявол.“

71 (Той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото Юда щеше да го предаде, макар че бе един от дванадесетте.)

John 6

Five Thousand Fed

1 After these things Jesus went away to the other side of the Sea of Galilee (or Tiberias).2 A large crowd followed Him, because they saw the signs which He was performing on those who were sick.3 Then Jesus went up on the mountain, and there He sat down with His disciples.4 Now the Passover, the feast of the Jews, was near.5 Therefore Jesus, lifting up His eyes and seeing that a large crowd was coming to Him, *said to Philip, "Where are we to buy bread, so that these may eat?"6 This He was saying to test him, for He Himself knew what He was intending to do.7 Philip answered Him, "Two hundred tdenarii worth of bread is not sufficient for them, for everyone to receive a little."8 One of His disciples, Andrew, Simon Peter's brother, *said to Him,9 "There is a lad here who has five barley loaves and two fish, but what are these for so many people?"10 Jesus said, "Have the people sit down." Now there was much grass in the place. So the men sat down, in number about five thousand.11 Jesus then took the loaves, and having given thanks, He distributed to those who were seated; likewise also of the fish as much as they wanted.12 When they were filled, He *said to His disciples, "Gather up the leftover fragments so that nothing will be lost."13 So they gathered them up, and filled twelve baskets with fragments from the five barley loaves which were left over by those who had eaten.14 Therefore when the people saw the sign which He had performed, they said, "This is truly the Prophet who is to come into the world."

Jesus Walks on the Water

15 So Jesus, perceiving that they were intending to come and take Him by force to make Him king, withdrew again to the mountain by Himself alone.

16 Now when evening came, His disciples went down to the sea,17 and after getting into a boat, they started to cross the sea to Capernaum. It had already become dark, and Jesus had not yet come to them.18 The sea began to be stirred up because a strong wind was blowing.19 Then, when they had rowed about three or four miles, they *saw Jesus walking on the sea and drawing near to the boat; and they were frightened.20 But He *said to them, "It is I; do not be afraid."21 So they were willing to receive Him into the boat, and immediately the boat was at the land to which they were going.

22 The next day the crowd that stood on the other side of the sea saw that there was no other small boat there, except one, and that Jesus had not entered with His disciples into the boat, but that His disciples had gone away alone.23 There came other small boats from Tiberias near to the place where they ate the bread after the Lord had given thanks.24 So when the crowd saw that Jesus was not there, nor His disciples, they themselves got into the small boats, and came to Capernaum seeking Jesus.25 When they found Him on the other side of the sea, they said to Him, "Rabbi, when did You get here?"

Words to the People

26 Jesus answered them and said, "Truly, truly, I say to you, you seek Me, not because you saw signs, but because you ate of the loaves and were filled.27 Do not work for the food which perishes, but for the food which endures to eternal life, which the Son of Man will give to you, for on Him the Father, God, has set His seal."28 Therefore they said to Him, "What shall we do, so that we may work the works of God?"29 Jesus answered and said to them, "This is the work of God, that you believe in Him whom He has sent."30 So they said to Him, "What then do You do for a sign, so that we may see, and believe You? What work do You perform?31 Our fathers ate the manna in the wilderness; as it is written, 'HE GAVE THEM BREAD OUT OF HEAVEN TO EAT.'"32 Jesus then said to them, "Truly, truly, I say to you, it is not Moses who has given you the bread out of heaven, but it is My Father who gives you the true bread out of heaven.33 For the bread of God is tthat which comes down out of heaven, and gives life to the world."34 Then they said to Him, "Lord, always give us this bread."

35 Jesus said to them, "I am the bread of life; he who comes to Me will not hunger, and he who believes in Me will never thirst.36 But I said to you that you have seen Me, and yet do not believe.37 All that the Father gives Me will come to Me, and the one who comes to Me I will certainly not cast out.38 For I have come down from heaven, not to do My own will, but the will of Him who sent Me.39 This is the will of Him who sent Me, that of all that He has given Me I lose nothing, but raise it up on the last day.40 For this is the will of My Father, that everyone who beholds the Son and believes in Him will have eternal life, and I Myself will raise him up on the last day."

Words to the Jews

41 Therefore the Jews were grumbling about Him, because He said, "I am the bread that came down out of heaven."42 They were saying, "Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? How does He now say, 'I have come down out of heaven'?"43 Jesus answered and said to them, "Do not grumble among yourselves.44 No one can come to Me unless the Father who sent Me draws him; and I will raise him up on the last day.45 It is written in the prophets, 'AND THEY SHALL ALL BE TAUGHT OF GOD.' Everyone who has heard and learned from the Father, comes to Me.46 Not that anyone has seen the Father, except the One who is from God; He has seen the Father.47 Truly, truly, I say to you, he who believes has eternal life.48 I am the bread of life.49 Your fathers ate the manna in the wilderness, and they died.50 This is the bread which comes down out of heaven, so that one may eat of it and not die.51 I am the living bread that came down out of heaven; if anyone eats of this bread, he will live forever; and the bread also which I will give for the life of the world is My flesh."

52 Then the Jews began to argue with one another, saying, "How can this man give us His flesh to eat?"53 So Jesus said to them, "Truly, truly, I say to you, unless you eat the flesh of the Son of Man and drink His blood, you have no life in yourselves.54 He who eats My flesh and drinks My blood has eternal life, and I will raise him up on the last day.55 For My flesh is true food, and My blood is true drink.56 He who eats My flesh and drinks My blood abides in Me, and I in him.57 As the living Father sent Me, and I live because of the Father, so he who eats Me, he also will live because of Me.58 This is the bread which came down out of heaven; not as the fathers ate and died; he who eats this bread will live forever."

Words to the Disciples

59 These things He said in the synagogue as He taught in Capernaum.

60 Therefore many of His disciples, when they heard this said, "This is a difficult statement; who can listen to it?"61 But Jesus, conscious that His disciples grumbled at this, said to them, "Does this cause you to stumble?62 What then if you see the Son of Man ascending to where He was before?63 It is the Spirit who gives life; the flesh profits nothing; the words that I have spoken to you are spirit and are life.64 But there are some of you who do not believe." For Jesus knew from the beginning who they were who did not believe, and who it was that would betray Him.65 And He was saying, "For this reason I have said to you, that no one can come to Me unless it has been granted him from the Father."

Peter's Confession of Faith

66 As a result of this many of His disciples withdrew and were not walking with Him anymore.67 So Jesus said to the twelve, "You do not want to go away also, do you?"68 Simon Peter answered Him, "Lord, to whom shall we go? You have words of eternal life.69 We have believed and have come to know that You are the Holy One of God."70 Jesus answered them, "Did I Myself not choose you, the twelve, and yet one of you is a devil?"71 Now He meant Judas the son of Simon Iscariot, for he, one of the twelve, was going to betray Him.