John 6

1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}. 2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. 3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия? 6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи). 7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко. 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза: 9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. 10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха. 12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо. 13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли. 14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. 16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото, 17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях; 18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. 20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се! 21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами, 23 (обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил), 24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса. 25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука? 26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. 28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела? 29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. 30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат". 32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света. 34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб. 35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. 36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате. 37 Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя; 38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. 40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. 41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. 45 Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене. 46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. 47 Истина, истина ви казвам, Който вярва в Мене има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха. 50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. 51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът която Аз ще дам за живота на света. 52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му? 53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него. 57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. 59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум. 60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? 61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява? 62 Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво? 63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. 64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде. 65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него. 67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, 69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог Светият Божий. 70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол? 71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

John 6

The Feeding of the Five Thousand

1 After thist Jesus went away to the other side of the Sea of Galilee (also called the Sea of Tiberias).s2 A large crowd was following him because they were observing the miraculous signs he was performing on the sick.3 So Jesus went on up the mountainsides and sat down there with his disciples.4 (Now the Jewish feast of the Passovers was near.)s5 Then Jesus, when he looked upt and saw that a large crowd was coming to him, said to Philip, “Where can we buy bread so that these people may eat?”6 (Now Jesust said this to test him, for he knew what he was going to do.)s7 Philip replied,t “Two hundred silver coins wortht of bread would not be enough for them, for each one to get a little.”8 One of Jesus’ disciples,t Andrew, Simon Peter’s brother, said to him,

9 “Here is a boy who has five barley loaves and two fish, but what goodt are these for so many people?”
10 Jesus said, “Havet the people sit down.” (Now there was a lot of grass in that place.)s So the ment sat down, about five thousand in number.11 Then Jesus took the loaves, and when he had given thanks, he distributed the bread to those who were seated. He then did the same with the fish,t as much as they wanted.12 When they were all satisfied, Jesust said to his disciples, “Gather up the broken pieces that are left over, so that nothing is wasted.”

13 So they gathered them up and filled twelve baskets with broken pieces from the five barley loavess left over by the people who had eaten.
14 Now when the people saw the miraculous sign that Jesust performed, they began to say to one another, “This is certainly the Prophetswho is to come into the world.”s

15 Then Jesus, because he knew they were going to come and seize him by force to make him king, withdrew again up the mountainside alone.s

Walking on Water

16 Now when evening came, his disciples went down to the lake,t17 got into a boat, and started to cross the laket to Capernaum.s (It had already become dark, and Jesus had not yet come to them.)s18 By now a strong wind was blowing and the sea was getting rough.19 Then, when they had rowed about three or four miles,ts they caught sight of Jesus walking on the lake,t approaching the boat, and they were frightened.20 But he said to them, “It is I. Do not be afraid.”

21 Then they wanted to take him into the boat, and immediately the boat came to the land where they had been heading.
22 The next day the crowd that remained on the other side of the laket realized that only one small boatst had been there, and that Jesus had not boardedt it with his disciples, but that his disciples had gone away alone.23 But some boats from Tiberiass came to shoret near the place where they had eaten the bread after the Lord had given thanks.ss

24 So when the crowd realized that neither Jesus nor his disciples were there, they got into the boatst and came to Capernaums looking for Jesus.

Jesus’ Discourse About the Bread of Life

25 When they found him on the other side of the lake,t they said to him, “Rabbi, when did you get here?”s26 Jesus replied,t “I tell you the solemn truth,t you are looking for me not because you saw miraculous signs, but because you ate all the loaves of bread you wanted.t

27 Do not work for the food that disappears,ts but for the food that remains to eternal life – the foodt which the Son of Man will give to you. For God the Father has put his seal of approval on him.”t
28 So then they said to him, “What must we do to accomplish the deedst God requires?”t29 Jesus replied,t “This is the deedt God requirest – to believe in the one whom het sent.”30 So they said to him, “Then what miraculous sign will you perform, so that we may see it and believe you? What will you do?

31 Our ancestorst ate the manna in the wilderness, just as it is written, ‘He gave them bread from heaven to eat.’”s
32 Then Jesus told them, “I tell you the solemn truth,t it is not Moses who has given you the bread from heaven, but my Father is giving you the true bread from heaven.33 For the bread of God is the one whot comes down from heaven and gives life to the world.”

34 So they said to him, “Sir,t give us this bread all the time!”
35 Jesus said to them, “I am the bread of life. The one who comes to me will never go hungry, and the one who believes in me will never be thirsty.ts36 But I told yout that you have seen mes and still do not believe.37 Everyone whom the Father gives me will come to me, and the one who comes to me I will never send away.t38 For I have come down from heaven not to do my own will but the will of the one who sent me.39 Now this is the will of the one who sent me – that I should not lose one person of every one he has given me, but raise them all upt at the last day.

40 For this is the will of my Father – for everyone who looks on the Son and believes in him to have eternal life, and I will raise him upt at the last day.”s
41 Then the Jews who were hostile to Jesust began complaining about him because he said, “I am the bread that came down from heaven,”42 and they said, “Isn’t this Jesus the son of Joseph, whose father and mother we know? How can he now say, ‘I have come down from heaven’?”43 Jesus replied,t “Do not complain about me to one another.t44 No one can come to me unless the Father who sent me draws him,ts and I will raise him up at the last day.45 It is written in the prophets, ‘And they will all be taught by God.’s Everyone who hears and learns from the Fathert comes to me.46 (Not that anyone has seen the Father except the one who is from God – het has seen the Father.)s47 I tell you the solemn truth,t the one who believess has eternal life.t48 I am the bread of life.t49 Your ancestorst ate the manna in the wilderness, and they died.50 Thist is the bread that has come down from heaven, so that a persont may eat from it and not die.

51 I am the living bread that came down from heaven. If anyone eats from this bread he will live forever. The breadt that I will give for the life of the world is my flesh.”
52 Then the Jews who were hostile to Jesust began to argue with one another,t “How can this mant give us his flesh to eat?”53 Jesus said to them, “I tell you the solemn truth,t unless you eat the flesh of the Son of Man and drink his blood,s you have no lifet in yourselves.54 The one who eatst my flesh and drinks my blood has eternal life, and I will raise him up on the last day.s55 For my flesh is truet food, and my blood is truet drink.56 The one who eatst my flesh and drinks my blood resides in me, and I in him.s57 Just as the living Father sent me, and I live because of the Father, so the one who consumest me will live because of me.

58 Thist is the bread that came down from heaven; it is not like the bread your ancestorst ate, but then later died.t The one who eatst this bread will live forever.”

Many Followers Depart

59 Jesust said these things while he was teaching in the synagogues in Capernaum.s60 Then many of his disciples, when they heard these things,t said, “This is a difficultt saying!t Who can understand it?”t61 When Jesus was awaret that his disciples were complainingt about this, he said to them, “Does this cause you to be offended?ts62 Then what if you see the Son of Man ascending where he was before?t63 The Spirit is the one who gives life; human nature is of no help!t The words that I have spoken to you are spirit and are life.t64 But there are some of you who do not believe.” (For Jesus had already known from the beginning who those were who did not believe, and who it was who would betray him.)s

65 So Jesus added,t “Because of this I told you that no one can come to me unless the Father has allowed him to come.”t

Peter’s Confession

66 After this many of his disciples quit following himt and did not accompany himt any longer.67 So Jesus said to the twelve, “You don’t want to go away too, do you?”t68 Simon Peter answered him, “Lord, to whom would we go? You have the words of eternal life.69 Wet have come to believe and to knows that you are the Holy One of God!”ss70 Jesus replied,t “Didn’t I choose you, the twelve, and yet one of you is the devil?”t

71 (Now he said this about Judas son of Simon Iscariot,s for Judas,t one of the twelve, was going to betray him.)s