Jonah 4

1 А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува. 2 И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. 3 Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея.

4 А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?

5 Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града. 6 И Господ Бог определи <да израсте> една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата. 7 А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна. 8 И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея. 9 А Бог рече на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт. 10 Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина. 11 А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?

Jonah 4

Jonah Responds to God’s Kindness

1 This displeased Jonah terriblyt and he became very angry.t2 He prayed to the Lord and said, “Oh, Lord, this is just what I thoughtt would happent when I was in my own country.t This is what I tried to preventt by attempting to escape to Tarshish!ts – because I knewt that you are gracious and compassionate, slow to angert and aboundingt in mercy, and one who relents concerning threatened judgment.ts3 So now, Lord, kill me instead,t because I would rather die than live!”t

4 The Lord said, “Are you really so veryts angry?”t
5 Jonah left the city and sat down eastt of it.t He made a shelter for himself there and sat down under it in the shade to see what would happen to the city.s

6 The Lord God appointedt a little plantt and caused it to grow up over Jonah to be a shade over his head to rescues him from his misery.t Now Jonah was very delightedt about the little plant.
7 So God sentt a worm at dawn the next day, and it attacked the little plant so that it dried up.8 When the sun began to shine, God sentt a hotst east wind. So the sun beat downt on Jonah’s head, and he grew faint. So he despaired of life,t and said, “I would rather die than live!”ts9 God said to Jonah, “Are you really so very angryt about the little plant?” And he said, “I am as angryt as I could possibly be!”t10 The Lord said, “You were upsett about this littlet plant, something for which you have not worked nor did you do anything to make it grow. It grew up overnight and died the next day.t

11 Should It not be even moret concernedt about Nineveh, this enormous city?t There are more than one hundred twenty thousand people in it who do not know right from wrong,t as well as many animals!”t