Judges 19

1 В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов. 2 Но наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца. 3 И мъжът й стана, та отиде подир нея, за да й говори любезно и да я върне, <като водеше> със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост. 4 И тъст му, бащата на младата, го задържа, та преседя с него три дена; и ядоха и пиеха и пренощуваха там.

5 На четвъртия ден, като станаха рано, той се дигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш. 6 И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти. 7 Обаче, човекът се дигна да си иде; но понеже тъст му настояваше пред него, той пак пренощува там. 8 А на петия ден стана рано да си иде; но бащата на младата рече: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха догдето превали денят, като ядоха двамата. 9 Сетне, когато човекът стана да си отиде - той и наложницата му и слугата му, рече тъст му, бащата на младата: Ето, сега денят преваля към вечер; пренощувайте, моля. Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си. 10 Но човекът не склони да пренощува, а като стана, тръгна и дойде срещу Евус (който е Ерусалим), като <водеше> със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него. 11 Когато се приближиха до Евус, денят беше много преминал; и слугата рече на господаря си: Дойди, моля, нека се отбием в тоя град на евусите, за да пренощуваме в него. 12 Но господарят му рече: Няма да се отбием в град на чужденци, гдето не се намират от израилтяните, но ще заминем за Гавая. 13 Рече още на слугата си: Дойди, нека се приближим до едно от тия места, и ще пренощуваме в Гавая или в Рама. 14 И тъй, те заминаха та вървяха; а зайде им слънцето близо при Гавая, която принадлежи на Вениамина. 15 И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.

16 И, ето, един старец идеше вечерта от работата си на полето; и тоя човек беше от хълмистата земя на Ефрема и пришелствуваше в Гавая, а местните човеци бяха вениаминци. 17 И като подигна очи и видя пътника на градската улица, старецът <му> каза: Къде отиваш? и от где идеш? 18 А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и <сега> отивам за Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си. 19 А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мене и за слугинята ти и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо. 20 И старецът рече: Бъди спокоен; обаче, всичките ти нужди нека понеса аз; само да не пренощуваш на улицата. 21 И така, той го въведе в къщата си, и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха и пиха.

22 Като веселяха сърцата си, ето, едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говореха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем. 23 А човекът, <то ест>, домакинът, излезе при тях та им каза: Не, братя мои! моля, недейте прави това зло; тъй като тоя човек е мой гост, {Еврейски: е възлязъл в къщата ми.} недейте струва това безумие. 24 Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги, и сторете им каквото ви е угодно; но на тоя човек да не сторите едно такова безумно дело. 25 Но мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе наложницата му та им я изведе вън; и те я познаха и обезчестяваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я. 26 И тъй призори жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, гдето беше господарят й, <и там лежа> до съмване. 27 И на утринта господарят й стана та отвори вратата на къщата и излизаше, за да си отиде по пътя, и ето наложницата му паднала при вратата на къщата, и ръцете й на прага. 28 И рече й: Стани да си отидем. Но нямаше отговор. Тогава човекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.

29 И като дойде в дома си, взе нож, хвана наложницата си, и я разсече член по член {Еврейски: според костите й.} на дванадесет части, и прати ги във всичките предели на Израиля. 30 И всички, които видяха това, думаха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха из Египетската земя, до днес; размислете, прочее, затова, съветвайте се, и изказвайте се.

Judges 19

Sodom and Gomorrah Revisited

1 In those days Israel had no king. There was a Levitet living temporarily in the remote region of the Ephraimite hill country. He acquired a concubines from Bethlehems in Judah.2 However, shet got angry at himt and went homet to her father’s house in Bethlehem in Judah. When she had been there four months,3 her husband camet after her, hoping he could convince her to return.t He brought with him his servantt and a pair of donkeys. When she brought him into her father’s house and the girl’s father saw him, he greeted him warmly.t4 His father-in-law, the girl’s father, persuaded him to stay with him for three days, and they ate and drank together, and spent the night there.5 On the fourth day they woke up early and the Levite got ready to leave.t But the girl’s father said to his son-in-law, “Have a bite to eat for some energy,t then you can go.”6 So the two of them sat down and had a meal together.t Then the girl’s father said to the man, “Why not stay another night and have a good time!”t7 When the man got ready to leave,t his father-in-law convinced him to stay another night.t8 He woke up early in the morning on the fifth day so he could leave, but the girl’s father said, “Get some energy.t Wait until later in the day to leave!”t So they ate a meal together.9 When the man got ready to leavet with his concubine and his servant,t his father-in-law, the girl’s father, said to him, “Look! The day is almost over!t Stay another night! Since the day is over,t stay another night here and have a good time. You can get up early tomorrow and start your trip home.”t

10 But the man did not want to stay another night. He leftt and traveled as far ast Jebus (that is, Jerusalem).s He had with him a pair of saddled donkeys and his concubine.s
11 When they got near Jebus, it was getting quite latet and the servantt said to his master, “Come on, let’s stop att this Jebusite city and spend the night in it.”12 But his master said to him, “We should not stop at a foreign city where non-Israelites live.t We will travel on to Gibeah.”13 He said to his servant,t “Come on, we will go into one of the other townst and spend the night in Gibeah or Ramah.”14 So they traveled on,t and the sun went down when they were near Gibeah in the territory of Benjamin.t

15 They stopped there and decided to spend the nightt in Gibeah. They came into the city and sat down in the town square, but no one invited them to spend the night.t
16 But then an old man passed by, returning at the end of the day from his work in the field.t The man was from the Ephraimite hill country; he was living temporarily in Gibeah. (The residents of the town were Benjaminites.)t17 When he looked up and saw the travelert in the town square, the old man said, “Where are you heading? Where do you come from?”18 The Levitet said to him, “We are traveling from Bethlehems in Judah to the remote region of the Ephraimite hill country. That’s where I’m from. I had business in Bethlehem in Judah, but now I’m heading home.t But no one has invited me into their home.19 We have enough straw and grain for our donkeys, and there is enough food and wine for me, your female servant,t and the young man who is with your servants.s We lack nothing.”20 The old man said, “Everything is just fine!t I will take care of all your needs. But don’t spend the night in the town square.”

21 So he brought him to his house and fed the donkeys. They washed their feet and had a meal.t
22 They were having a good time,t when suddenlyt some men of the city, some good-for-nothings,t surrounded the house and kept beatingt on the door. They said to the old man who owned the house, “Send out the man who came to visit you so we can have sex with him.”t23 The man who owned the house went outside and said to them, “No, my brothers! Don’t do this wicked thing! After all, this man is a guest in my house. Don’t do such a disgraceful thing!24 Here are my virgin daughter and my guest’st concubine. I will send them out and you can abuse them and do to them whatever you like.t But don’t do such a disgraceful thing to this man!”25 The men refused to listen to him, so the Levitet grabbed his concubine and made her go outside.t They rapedt her and abused her all night long until morning. They let her go at dawn.26 The woman arrived back at daybreak and was sprawled out on the doorstep of the house where her mastert was staying until it became light.t27 When her mastert got up in the morning, opened the doors of the house, and went outside to start on his journey, there was the woman, his concubine, sprawled out on the doorstep of the house with her hands on the threshold.28 He said to her, “Get up, let’s leave!” But there was no response. He put her on the donkey and went home.t29 When he got home, he took a knife, grabbed his concubine, and carved her up into twelve pieces.t Then he sent the pieces throughout Israel.t

30 Everyone who saw the sightt said, “Nothing like this has happened or been witnessed during the entire time sincet the Israelites left the land of Egypt!s Take careful note of it! Discuss it and speak!”