Лука 10

1 След това определи Господ и други седемдесет, и разпроводи ги по двама пред лицето си във всеки град и място дето имаше сам той да иде.2 И казваше им: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жетвата, да извади работници на жетвата си.3 Идете; ето, аз ви проваждам като агнета всред вълци:4 Не носете ни кесия ни тържик нито обуща, и никого в пътя не поздравявайте.5 И в която къща влязвате, първом казвайте; Мир на този дом!6 И ако бъде там синът на мир, ще почива на него вашият мир; ако ли не, ще се повърне на вас.7 И в тая къща седете, и яжте и пийте което има у тях; защото работникът е достоен за своята заплата; недейте се преместя из къща в къща.8 И в който град влязвате и ви приимат, яжте което ви предлагат,9 и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: Наближило ви е царството Божие.10 А в който град влязвате, и не ви приимат, кога излязвате на главните му улици речете:11 И праха който е полепнал по нас от градът ви отърсваме ви го; но това да знаете, че ви е наближило царството Божие.12 Казвам ви че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом нежели на този град.13 Горко тебе, Хоразине! горко тебе, Витсаидо! защото ако бяха били в Тир и Сидон бившите между вас чудеса, отдавна би се покаяли, седеще във вретище и пепел.14 Но на съда по-леко ще бъде на Тир и на Сидон нежели на вас.15 И ти, Капернауме, който си се възвисил до небеса, до ада ще се смъкнеш.16 Който слуша вас, мене слуша; и който се отмята от вас, от мене се отмята; а който се отмята от мене, отмята се от тогози който ме е проводил.17 И върнаха се седемдесетте с радост и казваха: Господи, с твоето име и бесовете се покоряват нам.18 А той им рече: Видях Сатана че падна като светкавица от небето.19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всяка сила вражия; и нищо няма да ви повреди.20 Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам; а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса.21 В този час възрадва се духом Исус, и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни, и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе.22 Всичко ми е предадено от Отца ми; и освен Отца никой друг не знае кой е Синът, и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да го открие.23 Обърна се после особно към учениците, и рече: Блажени очите, които виждат това което вие видите.24 Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това което вие виждате, и не видяха, и да чуят това що чуете, и не са чули.25 И, ето, някой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен?26 А той му рече: В закона що е писано? как четеш?27 И той отговори, и рече: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си."28 И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш.29 Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой?30 На това отговори Исус и рече: человек някой слязваше от Ерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.31 И по случай някой си свещеник слязваше по него път: и като го видя, мина от среща и замина.32 Подобно и Левит някой, като стигна на това място, дойде, видя, мина от среща и замина.33 Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го видя смили се,34 и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му.35 И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя.36 И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците?37 А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.38 И в отиването им влезе Исус в някое село: и жена някоя си на име Марта го прие у дома си.39 И тя имаше сестра нарицаема Мария, която бе седнала до нозете Исусови и слушаше словото негово.40 А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне.41 Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща;42 но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.

Luke 10

The Mission of the Seventy-Two

1 After thist the Lord appointed seventy-twos others and sent them on ahead of him two by two into every townt and place where he himself was about to go.2 Het said to them, “The harvest is plentiful, but the workers are few. Therefore ask the Lord of the harvests to send outt workers into his harvest.3 Go! It am sending you out like lambss surrounded by wolves.s4 Do not carrys a money bag,t a traveler’s bag,t or sandals, and greet no one on the road.t5 Whenevert you enter a house,t first say, ‘May peaces be on this house!’6 And if a peace-loving persont is there, your peace will remain on him, but if not, it will return to you.s7 Stayt in that same house, eating and drinking what they give you,t for the worker deserves his pay.s Do not move around from house to house.8 Whenevert you enter a townt and the peoplet welcome you, eat what is set before you.9 Healts the sick in that townt and say to them, ‘The kingdom of Gods has come upont you!’10 But whenevert you enter a townt and the peoplet do not welcomes you, go into its streetst and say,11 ‘Even the dust of your townt that clings to our feet we wipe offs against you.t Nevertheless know this: The kingdom of God has come.’t

12 I tell you, it will be more bearable on that day for Sodoms than for that town!t
13 “Woe to you, Chorazin!s Woe to you, Bethsaida! For ift the miraclest done in you had been done in Tyres and Sidon,ss they would have repented long ago, sitting in sackcloth and ashes.14 But it will be more bearable for Tyre and Sidon in the judgment than for you!

15 And you, Capernaum,ss will you be exalted to heaven?t No, you will be thrown down to Hades!s

16 “The one who listenst to you listens to me,s and the one who rejects you rejects me, and the one who rejects me rejectst the one who sent me.”s
17 Thent the seventy-twoss returned with joy, saying, “Lord, even the demons submit tot us in your name!”t18 Sot he said to them, “I sawt Satan fallt like lightningt from heaven.19 Look, I have given you authority to treadt on snakes and scorpionss and on the full force of the enemy,ts and nothing willt hurt you.

20 Nevertheless, do not rejoice thatt the spirits submit to you, but rejoicet that your names stand writtent in heaven.”
21 On that same occasiont Jesust rejoiceds in the Holy Spirit and said, “I praiset you, Father, Lords of heaven and earth, becauset you have hidden these things from the wises and intelligent, and revealed them to little children. Yes, Father, for this was your gracious will.t

22 All things have been given to me by my Father.s No one knows who the Son is except the Father, or who the Father is except the Son and anyone to whom the Son decidest to reveal him.”
23 Thent Jesust turnedt to hist disciples and said privately, “Blesseds are the eyes that see what you see!

24 For I tell you that many prophets and kings longed to sees what you see but did not see it, and to hear what you hear but did not hear it.”

The Parable of the Good Samaritan

25 Nowt an expert in religious lawt stood up to test Jesus,t saying, “Teacher, what must I do to inherit eternal life?”s26 He said to him, “What is written in the law? How do you understand it?”t27 The expertt answered, “Lovetthe Lord your God with all your heart, with all your soul, with all your strength, and with all your mind,s and love your neighbor as yourself.”t

28 Jesust said to him, “You have answered correctly;s do this, and you will live.”
29 But the expert,t wanting to justifyts himself, said to Jesus, “And who is my neighbor?”30 Jesus replied,t “A man was going downs from Jerusalems to Jericho,s and fell into the hands of robbers, who stripped him, beatt him up, and went off, leaving him half dead.s31 Now by chances a priest was going down that road, butt when he saw the injured mant he passed bys on the other side.s32 So too a Levite, when he came up tot the place and saw him,t passed by on the other side.33 Butt a Samaritant who was travelingt came to where the injured mant was, and when he saw him, he felt compassion for him.ts34 Het went up to himt and bandaged his wounds, pouring oils and wine on them. Thent he put him ont his own animal,s brought him to an inn, and took care of him.35 Thet next day he took out two silver coinsts and gave them to the innkeeper, saying, ‘Take care of him, and whatever else you spend, I will repay you when I come back this way.’t36 Which of these three do you think became a neighbors to the man who fell into the hands of the robbers?”

37 The expert in religious lawt said, “The one who showed mercys to him.” Sot Jesus said to him, “Go and dot the same.”

Jesus and Martha

38 Now as they went on their way, Jesust entered a certain village where a woman named Martha welcomed him as a guest.st39 Shet had a sister named Mary, who satt at the Lord’s feets and listened to what he said.40 But Martha was distracteds with all the preparations she had to make,t sot she came up to him and said, “Lord, don’t you caret that my sister has left me to do all the workt alone? Tellt her to help me.”41 But the Lords answered her,t “Martha, Martha,s you are worried and troubledt about many things,

42 but one things is needed. Mary has chosen the bestt part; it will not be taken away from her.”