Luke 14

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха. 2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек. 3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не? 4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна. 5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден? 6 И не можаха да отговорят на това.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки: 8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе, 9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място. 10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата. 11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено. 13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; 14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово. 18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. 19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме. 20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда. 21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците. 22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има. 23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24 защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече: 26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара? 29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват: 30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара. 31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир. 33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

Luke 14

Healing Again on the Sabbath

1 Nowt one Sabbath when Jesus went to dinet at the house of a leadert of the Pharisees,s they were watchings him closely.2 Theret rightt in front of him was a man suffering from dropsy.s3 Sot Jesus askedt the experts in religious lawt and the Pharisees, “Is it lawful to heal on the Sabbaths or not?”4 But they remained silent. Sot Jesust took hold of the man,t healed him, and sent him away.t5 Thent he said to them, “Which of you, if you have a sons or an ox that has fallen into a well on a Sabbath day, will not immediately pull him out?”

6 Butt they could not replys to this.

On Seeking Seats of Honor

7 Thent when Jesust noticed how the guestst chose the places of honor,t he told them a parable. He said to them,8 “When you are invited by someone to a wedding feast,t do not taket the place of honor, because a person more distinguished than you may have been invited by your host.t9 Sot the host who invited both of you will come and say to you, ‘Give this man your place.’ Then, ashamed,t you will begin to move to the least importantt place.10 But when you are invited, go and take the least important place, so that when your hostt approaches he will say to you, ‘Friend, move up here to a better place.’t Then you will be honored in the presence of all who share the meal with you.

11 For everyone who exalts himself will be humbled, butt the one who humbless himself will be exalted.”
12 Het said also to the mans who had invited him, “When you host a dinner or a banquet,t don’t invite your friends or your brothers or your relatives or rich neighbors so you can be invited by them in return and get repaid.13 But when you host an elaborate meal,t invite the poor, the crippled,s the lame, andt the blind.s

14 Thent you will be blessed,s because they cannot repay you, for you will be repaids at the resurrection of the righteous.”

The Parable of the Great Banquet

15 Whent one of those at the meal with Jesust heard this, he said to him, “Blessed is everyonet who will feastt in the kingdom of God!”s16 But Jesust said to him, “A man once gave a great banquett and inviteds many guests.t17 Att the time for the banquett he sent his slavet to tell those who had been invited, ‘Come, because everything is now ready.’18 But one after another they allt began to make excuses.s The first said to him, ‘I have bought a field,s and I must go out and see it. Please excuse me.’s19 Anothert said, ‘I have bought five yoke of oxen,s and I am going outt to examine them. Please excuse me.’20 Anothert said, ‘I just got married, and I cannot come.’s21 Sot the slave came back and reported this to his master. Then the master of the household was furioust and said to his slave, ‘Go out quicklys to the streets and alleys of the city,t and bring in the poor,s the crippled,t the blind, and the lame.’22 Thent the slave said, ‘Sir, what you instructed has been done, and there is still room.’s23 Sot the master said to hist slave, ‘Go out to the highwayss and country roadst and urget peoplet to come in, so that my house will be filled.s

24 For I tell you, not one of those individualst who were inviteds will taste my banquet!’”t

Counting the Cost

25 Now large crowdss were accompanying Jesus,t and turning to them he said,26 “If anyone comes to me and does not hatet his own father and mother, and wife and children, and brothers and sisters, and even his own life,t he cannot be my disciple.27 Whoever does not carry his own crosss and followt me cannot be my disciple.28 For which of you, wanting to build a tower, doesn’t sit downt first and compute the costt to see if he has enough money to complete it?29 Otherwise,t when he has laidt a foundation and is not able to finish the tower,t all who see itt will begin to make fun oft him.30 They will say,t ‘This mans began to build and was not able to finish!’s31 Or what king, going out to confront another king in battle, will not sit downt first and determine whether he is able with ten thousand to opposet the one coming against him with twenty thousand?32 If he cannot succeed,t he will send a representativet while the other is still a long way off and ask for terms of peace.s

33 In the same way therefore not one of you can be my disciple if he does not renounce all his own possessions.ts
34 “Saltts is good, but if salt loses its flavor,s how can its flavor be restored?

35 It is of no valuet for the soil or for the manure pile; it is to be thrown out.t The one who has ears to hear had better listen!”t