Luke 15

1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

3 И той им изговори тая притча, като каза: 4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери? 5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен. 6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. 7 Казвам ви, че също така ще има <повече> радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери? 9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. 13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот. 14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. 15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини. 16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше. 17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. 21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син. 22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; 23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; 24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят. 25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 26 И повика един от слугите и попита, що е това. 27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше. 29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; 30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е. 32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

Luke 15

The Parable of the Lost Sheep and Coin

1 Now all the tax collectorss and sinners were comingt to hear him.

2 Butt the Phariseess and the experts in the lawt were complaining,t “This man welcomest sinners and eats with them.”
3 Sot Jesust told thems this parable:t4 “Which onet of you, if he has a hundreds sheep and loses one of them, would not leave the ninety-nine in the open pasturet and go look fort the one that is lost until he finds it?s5 Thent when he has found it, he places it on his shoulders, rejoicing.6 Returningt home, he calls togethers hist friends and neighbors, telling them, ‘Rejoice with me, because I have found my sheep that was lost.’

7 I tell you, in the same way there will be more joy in heaven over one sinners who repents than over ninety-nine righteous peoplet who have no need to repent.t
8 “Or what woman, if she has ten silver coinss and losest one of them,t does not light a lamp, sweept the house, and search thoroughly until she finds it?9 Thent when she has found it, she calls together hert friends and neighbors, saying, ‘Rejoices with me, for I have found the coint that I had lost.’

10 In the same way, I tell you, there is joy in the presence of God’s angelss over one sinner who repents.”

The Parable of the Compassionate Father

11 Thent Jesust said, “A man had two sons.12 Thet younger of them said to hist father, ‘Father, give me the share of the estatet that will belongt to me.’ Sot he divided hist assets between them.s13 Aftert a few days,t the younger son gathered together all he had and left on a journey to a distant country, and there he squanderedt his wealtht with a wild lifestyle.14 Thent after he had spent everything, a severe famine took place in that country, and he began to be in need.15 So he went and worked fort one of the citizens of that country, whot sent him to his fields to feed pigs.s16 Het was longing to eatt the carob podst the pigs were eating, butt no one gave him anything.17 But when he came to his sensest he said, ‘How many of my father’s hired workers have foodt enough to spare, but here I am dying from hunger!18 I will get up and go to my father and say to him, “Father, I have sinneds against heavens and againstt you.19 I am no longer worthy to be called your son; treat met like one of your hired workers.”’20 Sot he got up and went to his father. But while he was still a long way from homet his father saw him, and his heart went out to him;ts he ran and huggedt his sont and kissed him.21 Thent his son said to him, ‘Father, I have sinned against heavens and against you; I am no longer worthy to be called your son.’s22 But the father said to his slaves,t ‘Hurry! Bring the best robe,s and put it on him! Put a ring on his fingert and sandalss on his feet!23 Bringt the fattened calft and kill it! Let us eatt and celebrate,

24 because this son of mine was dead, and is alive again – he was lost and is found!’s Sot they began to celebrate.
25 “Now his older son was in the field. Ast he came and approached the house, he heard musics and dancing.26 Sot he called one of the slavest and asked what was happening.27 The slave replied,t ‘Your brother has returned, and your father has killed the fattened calft because he got his sont back safe and sound.’28 But the older sont became angryt and refuseds to go in. His father came out and appealed to him,29 but he answeredt his father, ‘Look! These many years I have worked like a slavet for you, and I never disobeyed your commands. Yett you never gave me even a goats so that I could celebrate with my friends!30 But when this son of yourss came back, who has devoureds your assets with prostitutes,s you killed the fattened calfs for him!’31 Thent the fathert said to him, ‘Son, you are always with me, and everything that belongs to me is yours.

32 It was appropriatet to celebrate and be glad, for your brothers was dead, and is alive; he was lost and is found.’”s