Luke 19

1 След това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града. 2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат, 3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст. 4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине. 5 Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. 6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост. 7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. 8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно. 9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. 10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото. 11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. 12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне. 13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда. 14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас. 15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване. 16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. 17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. 18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. 19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града. 20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; 21 Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. 22 <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял; 23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси. 25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) 26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има. 27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

28 И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим. 29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:> 30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва. 32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал. 33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето? 34 А те казаха: На Господа трябва. 35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. 36 И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя. 37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки: 38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините! 39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. 40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този твой ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. 43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, 44 и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен. 45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им: 46 Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп". 47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят; 48 Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

Luke 19

Jesus and Zacchaeus

1 Jesust entered Jerichos and was passing through it.2 Nowt a man named Zacchaeus was there; he was a chief tax collectors and was rich.3 Het was trying to get a look at Jesus,t but being a short man he could not see over the crowd.t4 Sot he ran on ahead and climbed up into a sycamore trees to see him, because Jesust was going to pass that way.5 And when Jesus came to that place, he looked ups and said to him, “Zacchaeus, come down quickly,t because I musts stay at your house today.”s6 So he came down quicklyt and welcomed Jesust joyfully.ts7 And when the peoplet saw it, they all complained,t “He has gone in to be the guest of a man who is a sinner.”s8 But Zacchaeus stopped and said to the Lord, “Look, Lord, half of my possessions I now gives to the poor, and ift I have cheated anyone of anything, I am paying back four times as much!”9 Thent Jesus said to him, “Today salvations has come to this household,s because he too is a son of Abraham!s

10 For the Son of Man cames to seek and to save the lost.”

The Parable of the Ten Minas

11 While the people were listening to these things, Jesust proceeded to tell a parable, because he was near to Jerusalem,s and because they thoughtt that the kingdom of Gods was going tot appear immediately.12 Therefore he said, “A noblemant went to a distant country to receives for himself a kingdom and then return.s13 And he summoned ten of his slaves,t gave them ten minas,s and said to them, ‘Do business with these until I come back.’14 But his citizenst hatedt him and sent a delegation after him, saying, ‘We do not want this mant to be kingt over us!’15 Whent he returned after receiving the kingdom, he summonedt these slaves to whom he had given the money. He wantedt to know how much they had earneds by trading.16 Sot the first one came before him and said, ‘Sir,t your minat has made ten minas more.’17 And the kingt said to him, ‘Well done, good slave! Because you have been faithfult in a very small matter, you will have authoritys over ten cities.’18 Thent the second one came and said, ‘Sir, your mina has made five minas.’19 Sot the kingt said to him, ‘And you are to be over five cities.’20 Then anothers slavet came and said, ‘Sir, here ist your mina that I put away for safekeepingt in a piece of cloth.t21 For I was afraid of you, because you are a severet man. You withdrawt what you did not depositt and reap what you did not sow.’22 The kingt said to him, ‘I will judge you by your own words,t you wicked slave!t So you knew, did you, that I was a severet man, withdrawing what I didn’t deposit and reaping what I didn’t sow?23 Why then didn’t you putt my money in the bank,t so that when I returned I could have collected it with interest?’24 And he said to his attendants,t ‘Take the mina from him, and give it to the one who has ten.’t25 Butt they said to him, ‘Sir, he has ten minas already!’s26 ‘I tell you that everyone who has will be given more,ts but from the one who does not have, even what he has will be taken away.s

27 But as for these enemies of mine who did not want me to be their king,t bring them here and slaughtert thems in front of me!’”

The Triumphal Entry

28 After Jesust had said this, he continued on ahead,t going up to Jerusalem.ss29 Nowt when he approached Bethphages and Bethany, at the place called the Mount of Olives,ts he sent two of the disciples,30 telling them,t “Go to the village ahead of you.t Whent you enter it, you will find a colt tied there that has never been ridden.t Untie it and bring it here.31 If anyone asks you, ‘Why are you untying it?’ just say, ‘The Lord needss it.’”32 So those who were sent ahead foundt it exactlys as he had told them.33 Ast they were untying the colt, its owners asked them,t “Why are you untying that colt?”34 They replied, “The Lord needs it.”35 Thent they brought it to Jesus, threw their cloakst on the colt,s and had Jesus get ont it.36 Ast he rode along, theyt spread their cloaks on the road.37 As he approached the road leading down fromt the Mount of Olives,s the whole crowd of hist disciples began to rejoicet and praises God with a loud voice for all the mighty workst they had seen:t38 “Blessed is the kingswho comes in the name of the Lord!s Peace in heaven and glory in the highest!”39 Butt some of the Phariseess in the crowd said to him, “Teacher, rebuke your disciples.”s

40 He answered,t “I tell you, if theyt keep silent, the very stoness will cry out!”

Jesus Weeps for Jerusalem under Judgment

41 Nowt when Jesust approacheds and saw the city, he wept over it,42 saying, “If you had only known on this day,s even you, the things that make for peace!t But now they are hiddens from your eyes.43 For the days will come upon you when your enemies will builds an embankments against you and surround you and close in on you from every side.

44 They will demolish youts – you and your children within your wallst – and they will not leave within you one stones on top of another,t because you did not recognize the time of your visitation from God.”ts

Cleansing the Temple

45 Thent Jesust entered the temple courtsts and began to drive out those who were selling things there,s

46 saying to them, “It is written, ‘My house will be a house of prayer,’s but you have turned it into a dentof robbers!”s
47 Jesust was teaching daily in the temple courts. The chief priests and the experts in the lawt and the prominent leaders among the people were seeking to assassinatets him,

48 butt they could not find a way to do it,t for all the people hung on his words.s