Luke 22

1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте; 4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари. 6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата. 8 И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим? 10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе, 11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство. 17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. 20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. 22 Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава! 23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям. 25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели. 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува. 28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. 29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас, 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

31  И рече Господ : Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито; 32 но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33 <Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт. 34 А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш. 35 И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 36 И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож; 37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение. 38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците. 40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. 41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: 42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. 43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. 44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: 46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

47 Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне. 48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо, 51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели. 52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи? 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч. 55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. 56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него. 57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм. 59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин. 60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя. 61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62 И излезе вън та плака горко.

63 И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха, 64 и като Го закриваха удряха Го по лицето и питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари. 65 И много други хули изговориха против Него.

66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха: 67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68 и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм. 71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.

Luke 22

Judas’ Decision to Betray Jesus

1 Now the Feast of Unleavened Bread,s which is called the Passover, was approaching.

2 Thet chief priests and the experts in the lawt were trying to find some wayt to executet Jesus,t for they were afraid of the people.s
3 Thent Satans entered Judas, the one called Iscariot, who was one of the twelve.t4 He went away and discussed with the chief priests and officers of the temple guardt how he mightt betray Jesus,t handing him over to them.t5 Theyt were delighteds and arranged to give him money.s

6 Sot Judast agreed and began looking for an opportunity to betray Jesust when no crowd was present.ts

The Passover

7 Then the day for the feastt of Unleavened Bread came, on which the Passover lamb had to be sacrificed.s8 Jesust sent Peter and John, saying, “Go and prepare the Passovers for us to eat.”t9 Theyt said to him, “Where do you want us to preparet it?”10 He said to them, “Listen,t when you have entered the city, a man carrying a jar of waters will meet you.s Follow him into the house that he enters,11 and tell the owner of the house,t ‘The Teacher says to you, “Where is the guest room where I may eat the Passover with my disciples?”’12 Then he will show you a large furnished room upstairs. Make preparations there.”

13 Sot they went and found thingst just as he had told them,s and they prepared the Passover.

The Lord’s Supper

14 Nowt when the hour came, Jesust took his place at the tablet and the apostles joinedt him.15 And he said to them, “I have earnestly desiredt to eat this Passover with you before I suffer.16 For I tell you, I will not eat it againt until it is fulfilleds in the kingdom of God.”s17 Thent he took a cup,s and after giving thanks he said, “Take this and divide it among yourselves.18 For I tell you that from now on I will not drink of the fruitt of the vine until the kingdom of God comes.”s19 Thent he took bread, and after giving thanks he broke it and gave it to them, saying, “This is my bodys which is given for you.s Do this in remembrance of me.”

20 And in the same way he tookt the cup after they had eaten,t saying, “This cup that is poured out for you is the new covenants in my blood.

A Final Discourse

21 “But look, the hand of the one who betrayss me is with me on the table.s22 For the Son of Man is to go just as it has been determined,s but woe to that man by whom he is betrayed!”

23 Sot they began to question one another as to which of them it could possibly be who would do this.
24 A dispute also startedt among them over which of them was to be regarded as the greatest.t25 Sot Jesust said to them, “The kings of the Gentiles lord it over them, and those in authority over them are called ‘benefactors.’s26 Not so with you;t instead the one who is greatest among you must become like the youngest, and the leadert like the one who serves.s

27 For who is greater, the one who is seated at the table,t or the one who serves? Is it nott the one who is seated at the table? But I am among you as ones who serves.
28 “You are the ones who have remainedt with me in my trials.29 Thust I grants to you a kingdom,t just as my Father granted to me,

30 that you may eat and drink at my table in my kingdom, and you will sitt on thrones judgings the twelve tribes of Israel.
31 “Simon,s Simon, pay attention!t Satan has demanded to have you all,s to sift you like wheat,s32 but I have prayed for you, Simon,s that your faith may not fail.s Whent you have turned back,t strengthens your brothers.”33 But Petert said to him, “Lord, I am ready to go with you both to prison and to death!”s

34 Jesus replied,t “I tell you, Peter, the rooster will not crows today until you have denieds three times that you know me.”
35 Thent Jesust said to them, “When I sent you out with no money bag,t or traveler’s bag,t or sandals, you didn’t lacks anything, did you?” They replied,t “Nothing.”36 He said to them, “But now, the one whot has a money bag must take it, and likewise a traveler’s bagt too. And the one who has no sword must sell his cloak and buy one.37 For I tell you that this scripture must bes fulfilled in me, ‘And he was counted with the transgressors.’ts For what is written about me is being fulfilled.”t

38 Sot they said, “Look, Lord, here are two swords.”s Then he told them, “It is enough.”s

On the Mount of Olives

39 Thent Jesust went out and made his way,t as he customarily did, to the Mount of Olives,s and the disciples followed him.40 When he came to the place,s he said to them, “Pray that you will not fall into temptation.”s41 He went away from them about a stone’s throw, knelt down, and prayed,42 “Father, if you are willing, taket this cups away from me. Yet not my will but yourss be done.”43 Then an angel from heaven appeared to him and strengthened him.44 And in his anguisht he prayed more earnestly, and his sweat was like drops of blood falling to the ground.]sss45 Whent he got up from prayer, he came to the disciples and found them sleeping, exhaustedt from grief.

46 Sot he said to them, “Why are you sleeping? Get up and pray that you will not fall into temptation!”s

Betrayal and Arrest

47 While he was still speaking, suddenly a crowd appeared,t and the man named Judas, one of the twelve, was leading them. He walked upt to Jesus to kiss him.s48 But Jesus said to him, “Judas, would you betray the Son of Man with a kiss?”s49 Whent those who were around him saw what was about to happen, they said, “Lord, shouldt we use our swords?”s50 Thent one of thems struck the high priest’s slave,t cutting off his right ear.51 But Jesus said,t “Enough of this!” And he touched the man’st ear and healeds him.52 Thent Jesus said to the chief priests, the officers of the temple guard,t and the elders who had come out to get him, “Have you come out with swords and clubs like you would against an outlaw?t

53 Day after day when I was with you in the temple courts,t you did not arrest me.t But this is your hour,t and that of the powert of darkness!”

Jesus’ Condemnation and Peter’s Denials

54 Thent they arrestedt Jesus,t led him away, and brought him into the high priest’s house.s But Peter was following at a distance.55 When they had made a fire in the middle of the courtyard and sat down together, Peter sat down among them.56 Then a slave girl,t seeing him as he sat in the firelight, stared at him and said, “This man was with him too!”57 But Petert denied it: “Woman,s I don’t knows him!”58 Thent a little later someone elses saw him and said, “You are one of them too.” But Peter said, “Man,t I am not!”59 And after about an hour still another insisted,t “Certainly this man was with him, because he too is a Galilean.”s60 But Peter said, “Man, I don’t know what you’re talking about!” At that moment,t while he was still speaking, a rooster crowed.t61 Thent the Lord turned and looked straight at Peter, and Peter remembered the word of the Lord,t how he had said to him, “Before a rooster crows today, you will deny me three times.”

62 And he went outside and wept bitterly.s
63 Nowt the men who were holding Jesust under guard began to mock him and beat him.64 Theyt blindfolded him and asked him repeatedly,t “Prophesy! Who hit you?”ts

65 They also said many other things against him, revilingt him.
66 When day came, the council of the elders of the people gathered together, both the chief priests and the experts in the law.t Thent they led Jesust away to their councils67 and said, “Ift you are the Christ,ts tell us.” But he said to them, “Ift I tell you, you will nott believe,68 and ift I ask you, you will nott answer.69 But from now onsthe Son of Man will be seated at the right hands of the powers of God.”70 Sot they all said, “Are you the Son of God,s then?” He answeredt them, “You says that I am.”

71 Thent they said, “Why do we need further testimony? We have heard it ourselvess from his own lips!”t