Лука 23
1 Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат.2 И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш.4 И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек.5 А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук.6 А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин.7 И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим.8 А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.9 И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори.10 А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно.11 Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.12 В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг.13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:14 Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате;15 нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.16 И така, след като Го накажа, ще Го пусна.17 (А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.)18 Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;19 който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство.20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус.21 А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го!22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна.23 Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха.24 И Пилат реши да бъде, както искат те,25 и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им.26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус.27 И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него.28 А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си,29 защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?32 А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия от дясната Му страна, а другия – от лявата.34 А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.35 А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:37 Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си.38 И над Него имаше и надпис, (написан на гръцки, латински и еврейски): Този е юдейският Цар.39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.42 И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!43 А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.44 И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час9,45 когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.46 И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.48 И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.49 А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.50 И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,51 който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,52 отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.53 И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.54 Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.56 И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
Luke 23
1 And the whole company of them rose up, and brought him before Pilate.2 And they began to accuse him, saying, We found this man perverting our nation, and forbidding to give tribute to Caesar, and saying that he himself is Christ a king.3 And Pilate asked him, saying, Art thou the King of the Jews? And he answered him and said, Thou sayest.4 And Pilate said unto the chief priests and the multitudes, I find no fault in this man.5 But they were the more urgent, saying, He stirreth up the people, teaching throughout all Judaea, and beginning from Galilee even unto this place.6 But when Pilate heard it, he asked whether the man were a Galilaean.7 And when he knew that he was of Herod’s jurisdiction, he sent him unto Herod, who himself also was at Jerusalem in these days.8 Now when Herod saw Jesus, he was exceeding glad: for he was of a long time desirous to see him, because he had heard concerning him; and he hoped to see some miracle done by him.9 And he questioned him in many words; but he answered him nothing.10 And the chief priests and the scribes stood, vehemently accusing him.11 And Herod with his soldiers set him at nought, and mocked him, and arraying him in gorgeous apparel sent him back to Pilate.12 And Herod and Pilate became friends with each other that very day: for before they were at enmity between themselves.13 And Pilate called together the chief priests and the rulers and the people,14 and said unto them, Ye brought unto me this man, as one that perverteth the people: and behold, I having examined him before you, found no fault in this man touching those things whereof ye accuse him:15 no, nor yet Herod: for he sent him back unto us; and behold, nothing worthy of death hath been done by him.16 I will therefore chastise him, and release him.17 Now he must needs release unto them at the feast one prisoner.18 But they cried out all together, saying, Away with this man, and release unto us Barabbas: --19 one who for a certain insurrection made in the city, and for murder, was cast into prison.20 And Pilate spake unto them again, desiring to release Jesus;21 but they shouted, saying, Crucify, crucify him.22 And he said unto them the third time, Why, what evil hath this man done? I have found no cause of death in him: I will therefore chastise him and release him.23 But they were urgent with loud voices, asking that he might be crucified. And their voices prevailed.24 And Pilate gave sentence that what they asked for should be done.25 And he released him that for insurrection and murder had been cast into prison, whom they asked for; but Jesus he delivered up to their will.26 And when they led him away, they laid hold upon one Simon of Cyrene, coming from the country, and laid on him the cross, to bear it after Jesus.27 And there followed him a great multitude of the people, and of women who bewailed and lamented him.28 But Jesus turning unto them said, Daughters of Jerusalem, weep not for me, but weep for yourselves, and for your children.29 For behold, the days are coming, in which they shall say, Blessed are the barren, and the wombs that never bare, and the breasts that never gave suck.30 Then shall they begin to say to the mountains, Fall on us; and to the hills, Cover us.31 For if they do these things in the green tree, what shall be done in the dry?32 And there were also two others, malefactors, led with him to be put to death.33 And when they came unto the place which is called The skull, there they crucified him, and the malefactors, one on the right hand and the other on the left.34 And Jesus said, Father, forgive them; for they know not what they do. And parting his garments among them, they cast lots.35 And the people stood beholding. And the rulers also scoffed at him, saying, He saved others; let him save himself, if this is the Christ of God, his chosen.36 And the soldiers also mocked him, coming to him, offering him vinegar,37 and saying, If thou art the King of the Jews, save thyself.38 And there was also a superscription over him, THIS IS THE KING OF THE JEWS.39 And one of the malefactors that were hanged railed on him, saying, Art not thou the Christ? save thyself and us.40 But the other answered, and rebuking him said, Dost thou not even fear God, seeing thou art in the same condemnation?41 And we indeed justly; for we receive the due reward of our deeds: but this man hath done nothing amiss.42 And he said, Jesus, remember me when thou comest in thy kingdom.43 And he said unto him, Verily I say unto thee, To-day shalt thou be with me in Paradise.44 And it was now about the sixth hour, and a darkness came over the whole land until the ninth hour,45 the sun’s light failing: and the veil of the temple was rent in the midst.46 And Jesus, crying with a loud voice, said, Father, into thy hands I commend my spirit: and having said this, he gave up the ghost.47 And when the centurion saw what was done, he glorified God, saying, Certainly this was a righteous man.48 And all the multitudes that came together to this sight, when they beheld the things that were done, returned smiting their breasts.49 And all his acquaintance, and the women that followed with him from Galilee, stood afar off, seeing these things.50 And behold, a man named Joseph, who was a councillor, a good and righteous man51 (he had not consented to their counsel and deed), a man of Arimathaea, a city of the Jews, who was looking for the kingdom of God:52 this man went to Pilate, and asked for the body of Jesus.53 And he took it down, and wrapped it in a linen cloth, and laid him in a tomb that was hewn in stone, where never man had yet lain.54 And it was the day of the Preparation, and the sabbath drew on.55 And the women, who had come with him out of Galilee, followed after, and beheld the tomb, and how his body was laid.56 And they returned, and prepared spices and ointments. And on the sabbath they rested according to the commandment.