Luke 24

1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, <жените> дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. 2 И намериха камъка отвален от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. 4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. 5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а <мъжете> им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? 6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, 7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне. 8 И спомниха си думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други. 10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата <майка> и другите жени с тях, <които> казаха тия неща на апостолите. 11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха. 12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните <сложени> отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим. 14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало. 15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; 16 но очите им се удържаха да Го не познаят. 17 И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни? 19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; 20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. 21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това. 22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, 23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. 24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели. 25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? 27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания. 28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. 30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. 31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях. 32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? 33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях, 34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35 Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

36 И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам! 37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38 И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам. 40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си. 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И дадоха Му част от печена риба и меден сок . 43 И взе та яде пред тях. 44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. 46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим. 48 Вие сте свидетели на това.

49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града Ерусалим докато се облечете със сила от горе.

50 И ги заведе до <едно място> срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови 51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето. 52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост; 53 и бяха постоянно в храма хвалещи и благославящи Бога. Амин .

Luke 24

The Resurrection

1 Now on the first days of the week, at early dawn, the woment went to the tomb, taking the aromatic spicest they had prepared.2 Theyt found that the stone had been rolled away from the tomb,s3 but when they went in, they did not find the body of the Lord Jesus.ss4 Whilet they were perplexedt about this, suddenlyt two men stood beside them in dazzlings attire.5 Thet woment were terribly frightenedt and boweds their faces to the ground, but the men said to them, “Why do you look for the livings among the dead?6 He is not here, but has been raised!st Remember how he told you, while he was still in Galilee,s7 thatt the Son of Man must be deliveredt into the hands of sinful men,t and be crucified,s and on the third day rise again.”t8 Thent the women remembered his words,s9 and when they returned from the tomb they told all these things to the elevens and to all the rest.10 Now it was Mary Magdalene,s Joanna,s Mary the mother of James, and the other women with them who told these things to the apostles.11 But these words seemed like pure nonsenses to them, and they did not believe them.

12 But Peter got up and ran to the tomb.s He bent downs and saw only the strips of linen cloth;t then he went home,t wonderings what had happened.ss

Jesus Walks the Road to Emmaus

13 Nowt that very day two of themt were on their way to a village called Emmaus, about seven milest from Jerusalem.s14 Theyt were talking to each other about all the things that had happened.15 Whilet they were talking and debatingt these things,t Jesus himself approached and began to accompany them16 (but their eyes were kepts from recognizingt him).s17 Thent he said to them, “What are these matterst you are discussing so intentlyt as you walk along?” And they stood still, looking sad.18 Then one of them, named Cleopas, answered him,t “Are you the only visitor to Jerusalem who doesn’t knows the things that have happened theret in these days?”19 Het said to them, “What things?” “The things concerning Jesus the Nazarene,” they replied, “a mant who, with his powerful deeds and words, proved to be a prophets before God and all the people;20 and how our chief priests and rulers handed him overs to be condemned to death, and crucifieds him.21 But we had hopedt that he was the one who was going to redeems Israel. Not only this, but it is now the third day since these things happened.22 Furthermore, some women of our group amazed us.s Theyt were at the tomb early this morning,23 and when they did not find his body, they came back and said they had seen a vision of angels,s who said he was alive.24 Thent some of those who were with us went to the tomb, and found it just as the women had said, but they did not see him.”t25 Sot he said to them, “Yout foolish peoplet – how slow of hearts to believet all that the prophets have spoken!26 Wasn’tt it necessarys for the Christts to suffer these things and enter into his glory?”

27 Thent beginning with Moses and all the prophets,s he interpreted to them the things written aboutt himself in all the scriptures.
28 So they approached the village where they were going. He acted as though he wanted to go farther,s

29 but they urged him,t “Stay with us, because it is getting toward evening and the day is almost done.” Sot he went in to stay with them.
30 Whent he had taken his place at the tablet with them, he took the bread, blessed and broke it,t and gave it to them.31 At this pointt their eyes were opened and they recognizeds him.t Thent he vanished out of their sight.32 Theyt said to each other, “Didn’tt our heartst burn within ussss while he was speaking with us on the road, while he was explainingt the scriptures to us?”33 Sot they got up that very hour and returned to Jerusalem.s Theyt found the eleven and those with them gathered together34 andt saying, “The Lord has really risen, and has appeared to Simon!”s

35 Then they told what had happened on the road,s and how they recognized himt when he broke the bread.

Jesus Makes a Final Appearance

36 While they were saying these things, Jesust himself stood among them and said to them, “Peace be with you.”s37 But they were startled and terrified, thinkings they saw a ghost.s38 Thent he said to them, “Why are you frightened,t and why do doubtsts arise in your hearts?39 Look at my hands and my feet; it’s me!t Touch me and see; a ghostts does not have flesh and bones like you see I have.”40 When he had said this, he showed them his hands and his feet.ss41 And while they still could not believe its (because of their joy) and were amazed,s he said to them, “Do you have anything here to eat?”s42 Sot they gave him a piece of broiled fish,

43 and he took it and ate it in front of them.

Jesus’ Final Commission

44 Thent he said to them, “These are my words that I spoke to you while I was still with you, that everything written about mes in the law of Moses and the prophets and the psalmss must be fulfilled.”45 Then he opened their minds so they could understand the scriptures,s46 and said to them, “Thus it stands written that the Christt would suffert and would rise from the dead on the third day,47 and repentances for the forgiveness of sins would be proclaimedt in his name to all nations,s beginning from Jerusalem.ss48 You are witnessess of these things.

49 And look, I am sending yout what my Father promised.t But stay in the citys until you have been clothed with powers from on high.”

Jesus’ Departure

50 Thent Jesust led them out as far as Bethany,s and lifting up his hands, he blessed them.51 Nowt during the blessingt he departedt and was taken up into heaven.sts52 Sot they worshipeds him and returned to Jerusalem with great joy,s

53 and were continually in the temple courtsts blessings God.s