Luke 7
1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум. 2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране. 3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му. 4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това; 5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата. 6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми; 7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее. 8 Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави. 9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра. 10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
11 А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. 12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града. 13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака. 14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани. 15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му. 16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде. 17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност. 18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме? 20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме? 21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. 22 Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието. 23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
24 А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана. 25 Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци. 26 Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27 Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе". 28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него. 29 (И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение. 30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат? 32 Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте. 33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. 34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. 35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. 37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. 38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото. 39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. 40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи. 41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет. 42 И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече? 43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. 44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри. 45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми. 46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми. 47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича. 48 И рече й: Прощават ти се греховете. 49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава? 50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
Luke 7
Healing the Centurion’s Slave
1 After Jesust had finished teaching all this to the people,t he entered Capernaum.ss2 A centurions theret had a slavet who was highly regarded,t but who was sick and at the point of death.3 When the centuriont heardt about Jesus, he sent some Jewish elderss to him, asking him to comet and heal his slave.4 Whent they camet to Jesus, they urgedt him earnestly,t “He is worthyt to have you do this for him,5 because he loves our nation,t and event built our synagogue.”s6 Sot Jesus went with them. Whent he was not far from the house, the centurions sent friends to say to him, “Lord, do not trouble yourself,t for I am not worthys to have you come under my roof.7 That is whyt I did not presumet to come to you. Instead, say the word, and my servant must be healed.st8 For I too am a man set under authority, with soldiers under me.t I say to this one, ‘Go,’ and he goes,s and to another, ‘Come,’ and he comes, and to my slave, ‘Do this,’ and he does it.”t9 When Jesus heard this, he was amazedt at him. He turned and said to the crowd that followed him, “I tell you, not even in Israel have I found such faith!”s
10 Sot when those who had been sent returned to the house, they found the slaves well.
Raising a Widow’s Son
11 Soont afterwards Jesust went to a townt called Nain, and his disciples and a large crowd went with him.12 As he approached the town gate, a mant who had died was being carried out,t the only son of his mother (whot was a widows), and a large crowd from the townt was with her.13 Whent the Lord saw her, he had compassions for her and said to her, “Do not weep.”t14 Thent he came upt and toucheds the bier,s and those who carried it stood still. Het said, “Young man, I say to you, get up!”15 Sot the dead mant sat up and began to speak, and Jesust gave him backt to his mother.16 Feart seized them all, and they began to glorifyt God, saying, “A great prophets has appearedt among us!” and “God has come to helpt his people!”
17 Thist reports about Jesust circulatedt throughoutt Judea and all the surrounding country.
Jesus and John the Baptist
18 John’st disciples informed him about all these things. Sot John calledt two of his disciples19 and sent them to Jesuss to ask,t “Are you the one who is to come,s or should we look for another?”20 Whent the men came to Jesus,t they said, “John the Baptist has sent us to you to ask,t ‘Are you the one who is to come, or should we look for another?’”t21 At that very timet Jesust cured many people of diseases, sicknesses,t and evil spirits, and grantedt sight to many who were blind.22 Sot he answered them,t “Go tells John what you have seen and heard:s The blind see, the lame walk, lepers are cleansed, thet deaf hear, the dead are raised, the poor have good news proclaimed to them.
23 Blessed is anyonet who takes no offense at me.”
24 Whent John’s messengers had gone, Jesust began to speak to the crowds about John: “What did you go out into the wildernesst to see? A reed shaken by the wind?t25 Whatt did you go out to see? A man dressed in fancyt clothes?s Look, those who wear fancy clothes and live in luxuryt are in kings’ courts!t26 What did you go out to see? A prophet? Yes, I tell you, and moret than a prophet.27 This is the one about whom it is written, ‘Look, I am sending my messenger ahead of you,twho will prepare your way before you.’s28 I tell you, among those born of women no one is greaters than John.s Yet the one who is leasts in the kingdom of Gods is greater than he is.”29 (Nowt all the people who heard this, even the tax collectors,s acknowledgedt God’s justice, because they had been baptizedt with John’s baptism.
30 However, the Phariseess and the experts in religious lawt rejected God’s purposet for themselves, because they had not been baptizedt by John.t)s
31 “To what then should I compare the peoplet of this generation, and what are they like?
32 They are like children sitting in the marketplace and calling out to one another,t
‘We played the flute for you, yet you did not dance;s
we wailed in mourning,t yet you did not weep.’
33 For John the Baptist has comet eating no bread and drinking no wine,t and you say, ‘He has a demon!’s34 The Son of Man has come eating and drinking, and you say, ‘Look at him,t a glutton and a drunk, a friend of tax collectors and sinners!’s
35 But wisdom is vindicatedt by all her children.”t
Jesus’ Anointing
36 Now one of the Phariseess asked Jesust to have dinner with him, sot he went into the Pharisee’s house and took his place at the table.t37 Thent when a woman of that town, who was a sinner, learned that Jesust was diningt at the Pharisee’s house, she brought an alabaster jars of perfumed oil.ts38 Ast she stoodt behind him at his feet, weeping, she began to wet his feet with her tears. Shet wiped them with her hair,t kissedt them,t and anointeds them with the perfumed oil.39 Now when the Pharisee who had invited him saw this,t he said to himself, “If this man were a prophet,t he would know who and what kind of womans this is who is touching him, that she is a sinner.”40 Sot Jesus answered him,ts “Simon, I have something to say to you.” He replied,t “Say it, Teacher.”41 “A certain creditors had two debtors; one owed himt five hundred silver coins,ts and the other fifty.42 When they could not pay, he canceledt the debts of both. Now which of them will love him more?”43 Simon answered,t “I suppose the one who had the bigger debt canceled.”t Jesust said to him, “You have judged rightly.”44 Then,t turning toward the woman, he said to Simon, “Do you see this woman? I entered your house. You gave me no water for my feet,s but she has wet my feet with her tears and wiped them with her hair.45 You gave me no kiss of greeting,t but from the time I entered she has not stopped kissing my feet.46 You did not anoint my head with oil, but she has anointed my feets with perfumed oil.47 Therefore I tell you, her sins, which were many, are forgiven, thus she loved much;ts but the one who is forgiven little loves little.”48 Thent Jesust said to her, “Your sins are forgiven.”s49 Butt those who were at the tablet with him began to say among themselves, “Who is this, who even forgives sins?”
50 Het said to the woman, “Your faiths has saved you;s go in peace.”
