Luke 8

1 И скоро след това <Исус> ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте <ученика>, 2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса, 3 И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча: 5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха. 6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага. 7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. 8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша. 9 А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча. 10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират. 11 Прочее, ето <значението> на притчата. Семето е Божието слово. 12 А <посяното> край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят. 13 <Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. 14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. 15 А <посяното> на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

16 И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат. 17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве. 18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

19 И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. 20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха. 23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и <вълните> ги заплашваха така щото бяха в опасност. 24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина. 25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

26 И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея. 27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата. 28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи. 29 Защото <Исус> беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините. 30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. 32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и <бесовете> Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им. 33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. 34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата. 35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се. 36 И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

37 И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна. 38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но <Исус> го изпрати, като каза: 39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус. 40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му; 42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, 44 се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й. 45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, а Ти казваш: Кой се допря до Мене ? 46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене. 47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя. 48 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

49 Докато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. 50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави. 51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето. 52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи. 53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. 54 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани! 55 И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде. 56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

Luke 8

Jesus’ Ministry and the Help of Women

1 Some timet afterwardt he went on through townst and villages, preaching and proclaiming the good newss of the kingdom of God.s Thet twelve were with him,2 and also some womens who had been healed of evil spirits and disabilities:t Marys (called Magdalene), from whom seven demons had gone out,

3 and Joanna the wife of Cuzas (Herod’ss household manager),t Susanna, and many others who provided for thems out of their own resources.

The Parable of the Sower

4 While a large crowd was gathering and people were coming to Jesust from one town after another,t he spoke to themt in a parable:5 “A sower went out to sows his seed.t And as he sowed, some fell along the path and was trampled on, and the wild birdst devoured it.6 Other seed fell on rock,s and when it came up, it withered because it had no moisture.7 Other seed fell among the thorns,s and they grew up with it and chokeds it.

8 Butt other seed fell on good soil and grew,t and it produced a hundred times as much grain.”s As he said this,t he called out, “The one who has ears to hear had better listen!”t
9 Thent his disciples asked him what this parable meant.t

10 Het said, “You have been givent the opportunity to knowt the secretsts of the kingdom of God,s but for others they are in parables, so that although they see they may not see, and although they hear they may not understand.s
11 “Now the parable meanst this: The seed is the word of God.12 Those along the path are the ones who have heard; then the devils comes and takes away the words from their hearts, so that they may not believet and be saved.13 Thoset on the rock are the ones who receive the word with joy when they hear it, but they have no root. They believe for a while,s butt in a time of testingt fall away.s14 As for the seed thatt fell among thorns, these are the ones who hear, butt as they go on their way they are chokeds by the worries and riches and pleasures of life,s and their fruit does not mature.t

15 But as for the seed that landed on good soil, these are the ones who, after hearingt the word, cling to its with an honest and goods heart, and bear fruit with steadfast endurance.s

Showing the Light

16 “No one lightst a lamps and then covers it with a jar or puts it under a bed, but puts it on a lampstand so that those who come in can see the light.t17 For nothing is hiddens that will not be revealed,t and nothing concealed that will not be made known and brought to light.

18 So listen carefully,t for whoever has will be given more, butt whoever does not have, even what he thinks he hass will be taken from him.”

Jesus’ True Family

19 Now Jesus’t mother and his brotherss came to him, butt they could not get near him because of the crowd.20 Sot he was told, “Your mother and your brothers are standing outside, wanting to see you.”

21 But he repliedt to them, “My mother and my brothers are thoset who hear the word of God and do it.”s

Stilling of a Storm

22 Onet day Jesust got into a boats with his disciples and said to them, “Let’s go across to the other side of the lake.” Sot they set out,23 and as they sailed he fell asleep. Now a violent windstormt came down on the lake,s and the boatt started filling up with water, and they were in danger.24 Theyt camet and woke him, saying, “Master, Master,t we are about to die!” Sot he got up and rebukedt the wind and the raging waves;s they died down, and it was calm.

25 Thent he said to them, “Where is your faith?”s But they were afraid and amazed,s saying to one another, “Who then is this? He commands even the winds and the water,s and they obey him!”

Healing of a Demoniac

26 Sot they sailed over to the region of the Gerasenes,ss which is opposites Galilee.27 Ast Jesust stepped ashore,t a certain man from the townt met him who was possessed by demons.t For a long time this mant had worn no clothes and had not lived in a house, but amongt the tombs.28 When he sawt Jesus, he cried out, fellt down before him, and shouted with a loud voice, “Leave me alone,t Jesus, Son of the Most Highs God! I beg you, do not torments me!”29 For Jesust had started commandings the evilt spirit to come out of the man. (For it had seized him many times, sot he would be bound with chains and shacklest and kept under guard. Butt he would break the restraints and be driven by the demon into desertedt places.)s30 Jesus thent asked him, “What is your name?” Het said, “Legion,”s because many demons had entered him.31 And they began to begt him not to ordert them to depart into the abyss.t32 Now a large herd of pigs was feeding there on the hillside,t and the demonic spiritst begged Jesust to let them go into them. He gave them permission.s33 Sot the demons came out of the man and went into the pigs, and the herd of pigst rushed down the steep slope into the lake and drowned.34 Whent the herdsmen saw what had happened, they ran off and spread the newst in the townt and countryside.35 Sot the people went out to see what had happened, and they came to Jesus. Theyt found the man from whom the demons had gone out, sitting at Jesus’ feet, clothed and in his right mind, and they were afraid.36 Thoset who had seen it told them how the man who had been demon-possessed had been healed.t37 Thent all the people of the Gerasenesss and the surrounding regiont asked Jesust to leave them alone,t for they were seized with great fear.s Sot he got into the boat and left.t38 The man from whom the demons had gone out begged to got with him, but Jesust sent him away, saying,

39 “Return to your home,t and declaret what God has done for you.”s Sot he went away, proclaiming throughout the whole townt what Jesuss had done for him.

Restoration and Healing

40 Now when Jesus returned,ts the crowd welcomed him, because they were all waiting for him.41 Thent a man named Jairus, who was a rulert of the synagogue,s came up. Fallingt at Jesus’ feet, he pleadedt with him to come to his house,

42 because he had an only daughter, about twelve years old, and she was dying.t
As Jesus was on his way, the crowds presseds around him.43 Nowt a woman was there who had been suffering from a hemorrhaget for twelve yearss but could not be healed by anyone.44 Shet came up behind Jesust and touched the edges of his cloak,t and at once the bleedingts stopped.45 Thent Jesus asked,t “Who was it who touched me?” When they all denied it, Peters said, “Master, the crowds are surrounding you and pressings against you!”46 But Jesus said, “Someone touched me, for I know that power has gone outt from me.”47 Whent the woman saw that she could not escape notice,t she came trembling and fell down before him. Int the presence of all the people, she explained whyt she had touched him and how she had been immediately healed.

48 Thent he said to her, “Daughter, your faith has made you well.t Go in peace.”
49 While he was still speaking, someone from the synagogue ruler’st house came and said, “Your daughter is dead; do not trouble the teacher any longer.”50 But when Jesus heard this, he toldt him, “Do not be afraid; just believe, and she will be healed.”t51 Now when he came to the house, Jesust did not let anyone go in with him except Peter, John,t and James, and the child’s father and mother.52 Now they were alls wailing and mourningt for her, but he said, “Stop your weeping; she is not dead but asleep.”53 And they began making funt of him, because they knewt that she was dead.t54 But Jesust gently took her by the hand and said,t “Child, get up.”55 Hert spirit returned,s and she got up immediately. Thent he told them to give her something to eat.

56 Hert parents were astonished, but he ordered them to tell no ones what had happened.