Лука 8

Исус проповядва из цялата страна

1 На другия ден Исус тръгна из градове и села да проповядва и съобщава на хората Благата вест за Божието царство. С него бяха дванадесетте апостола,

2 както и няколко жени, които той беше излекувал от зли духове и болести. Една от тях беше Мария от град Магдала, от която Исус бе прогонил седем демона.

3 Сред жените бяха още и Йоана, жената на иконома на Иродt – Хуза, Сусана и много други. Всички те помагаха на Исус и учениците му, като ги поддържаха със свои собствени средства.

Притча за семената

4 Когато около Исус се събра голяма тълпа хора, които се стичаха при него от всеки град, той им разказа следната притча:

5 „Един земеделец излязъл да сее. Докато сеел, някои семена паднали край пътеката. Хората ги стъпкали и небесните птици ги изкълвали.

6 Други семена паднали върху камениста почва. Те покълнали, но после изсъхнали, защото им липсвала влага.

7 Някои семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли заедно с тях и ги задушили.

8 Останалите семена паднали на добра почва, пораснали и дали сто пъти повече зърно от засятото.“
Исус разказа притчата, като завърши с думите: „Който има уши да чува, да слуша!“

9 Учениците му започнаха да го разпитват какво означава тази притча.

10 А той им каза: „На вас е дадена привилегията да знаете тайните на Божието царство, но на останалите хора говоря с притчи, така че «да гледат, но да не виждат; да слушат, но да не разбират».t

Исус обяснява притчата за семената

11 Ето какво означава тази притча: Семената са Божието слово.

12 Тези, които падат край пътеката, са хората, които чуват Божието слово, но след това идва дяволът и го грабва от сърцата им, за да не могат да повярват в чутото и да се спасят.

13 Семената, паднали върху каменистата почва, са хората, които чуват Божието слово, приемат го с радост и за известно време имат вяра. Но нямат корени и щом дойдат изпитания, губят вярата си и обръщат гръб на Бога.

14 Семената, паднали сред трънливите плевели, са хората, които чуват Божието слово, но грижите, богатствата и удоволствията на живота ги задушават и спират растежа им и плодът им никога не узрява.

15 А семената, паднали върху добрата почва, са хората, които чуват Божието слово с добри, искрени сърца, пазят го и търпеливо принасят плод.

Използвайте онова, който имате

16 Никой, който запалва лампа, не я покрива със съд, нито пък я слага под леглото. Напротив: слага я на поставка, така че хората, които влизат, да виждат светлината.

17 Защото всичко скрито ще излезе наяве. Всяка тайна ще бъде разкрита.

18 Затова внимавайте как слушате. Защото който има, ще получи още, а който няма, ще загуби и това, което мисли, че има.“

Истинското семейство на Исус

19 Майката и братята на Исус дойдоха да го видят, но наоколо имаше толкова много хора, че не можаха да се доберат до него.

20 Тогава някой му каза: „Майка ти и братята ти чакат отвън и искат да те видят.“

21 А Исус отговори: „Майка и братя ми са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват.“

Исус укротява буря

22 Един ден Исус и учениците му се качиха в една лодка. Исус им каза: „Да прекосим езерото и отидем на отсрещния бряг.“ И те потеглиха.

23 По време на пътуването Исус заспа. Над езерото се изви буря и лодката започна да се пълни с вода. Всички бяха в опасност.

24 Тогава учениците се приближиха до Исус и го събудиха с думите: „Господарю, господарю, ще се удавим!“
Исус стана и заповяда на вятъра и вълните да утихнат. Вятърът спря и езерото се успокои.

25 Исус каза на учениците си: „Къде ви е вярата?“
Те бяха изплашени и удивени и се питаха един друг: „Какъв е този човек, който заповядва дори на вятъра и водата и те му се подчиняват?“

Исус прогонва зъл дух от болен

26 Исус и учениците му доплаваха до областта на герасините, която се намираше от другата страна на езерото срещу Галилея.

27 Когато Исус стъпи на брега, към него се приближи един местен човек, обладан от демони. Той от дълго време не беше обличал дреха и не беше живял в къща, а обитаваше гробищата.

28-29 Демонът често го завладяваше. Тогава оковаваха ръцете и краката на човека и го държаха затворен. Но той късаше веригите и демонът го принуждаваше да отива по необитаеми места. Тогава Исус заповяда на злия дух да излезе от човека. Той се хвърли в краката на Исус и извика: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Умолявам те, не ме измъчвай!“

30 Исус го попита: „Как се казваш?“
Той отвърна: „Легион“,t защото в него се бяха вселили много демони.

31 Те молеха Исус да не ги прогонва в бездната.t

32 Там на хълма пасеше голямо стадо свине и демоните молеха Исус да им позволи да влязат в свинете. Той им разреши.

33 Тогава те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Стадото се втурна по стръмния склон към езерото и всички животни се издавиха.

34 Като видяха какво се случи, свинарите избягаха и разказаха за това в града и околностите.

35 Много хора наизлязоха, за да видят станалото. Те дойдоха при Исус и намериха човека, от когото бяха прогонени демоните, да седи в краката му – облечен и със здрав разум. И се уплашиха.

36 Онези, които видяха това, разказваха на другите как обладаният от демони е бил излекуван.

37 Населението на цяла Герасиния започна да моли Исус да си върви, защото всички бяха страшно уплашени. Исус се качи в лодката и се върна в Галилея.

38 А човекът, от когото бяха излезли демоните, го молеше да го вземе със себе си.
Но Исус го отпрати с думите:

39 „Върни се у дома си и разкажи всичко, което Бог стори за теб.“
И човекът тръгна из града и разказваше навсякъде за това, което Исус направи за него.

Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена

40 Когато Исус се върна в Галилея, хората го посрещнаха радостно, защото всички го очакваха.

41 Точно тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на местната синагога.t Той падна в краката на Исус и го помоли да отиде в къщата му,

42 защото единствената му дъщеря – момиче на около дванадесет години – беше на смъртно легло.
Хората се тълпяха около Исус по пътя му към дома на Яир.

43 Една жена, която от дванадесет години кървеше и беше похарчила целия си имот по лечители,t без никой да може да я излекува,

44 се приближи зад Исус и докосна края на дрехата му. В същия миг кървенето й спря.

45 Тогава Исус попита: „Кой ме докосна?“
Всички наоколо отричаха и Петър каза: „Господарю, толкова много хора са те наобиколили и се блъскат в теб!“

46 Но Исус отговори: „Някой ме докосна, защото почувствах как от мен излезе сила.“

47 Като видя, че не може да остане незабелязана, треперейки, жената пристъпи напред и падна в краката на Исус. След това разказа пред всички защо го е докоснала и как веднага след това е оздравяла.

48 Исус й рече: „Дъще, вярата ти те излекува. Върви си в мир.“

49 Докато Исус все още говореше, от къщата на Яир дойде един човек и му каза: „Дъщеря ти умря. Недей повече да безпокоиш Учителя.“

50 Исус дочу тези думи и каза на Яир: „Не се страхувай! Само вярвай и дъщеря ти ще оздравее.“

51 Когато стигнаха до къщата, Исус на никого не позволи да влезе вътре с него освен на Петър, Йоан и Яков, както и на бащата и майката на детето.

52 Всички плачеха и скърбяха за нея. Исус каза: „Не плачете! Тя не е умряла, а просто заспала.“

53 Хората му се присмяха, защото знаеха, че момичето е мъртво.

54 Но Исус взе ръката й и каза: „Дете, стани!“

55 Духът й се върна и в същия миг тя се изправи. Исус нареди: „Дайте й нещо за ядене.“

56 Родителите й бяха изумени, но Исус им забрани да разказват за случилото се.

Luke 8

Ministering Women

1 Soon afterwards, He began going around from one city and village to another, proclaiming and preaching the kingdom of God. The twelve were with Him,2 and also some women who had been healed of evil spirits and sicknesses: Mary who was called Magdalene, from whom seven demons had gone out,3 and Joanna the wife of Chuza, Herod's steward, and Susanna, and many others who were contributing to their support out of their private means.

Parable of the Sower

4 When a large crowd was coming together, and those from the various cities were journeying to Him, He spoke by way of a parable:5 "The sower went out to sow his seed; and as he sowed, some fell beside the road, and it was trampled under foot and the birds of the air ate it up.6 Other seed fell on rocky soil, and as soon as it grew up, it withered away, because it had no moisture.7 Other seed fell among the thorns; and the thorns grew up with it and choked it out.8 Other seed fell into the good soil, and grew up, and produced a crop a hundred times as great." As He said these things, He would call out, "He who has ears to hear, let him hear."

9 His disciples began questioning Him as to what this parable meant.10 And He said, "To you it has been granted to know the mysteries of the kingdom of God, but to the rest it is in parables, so that SEEING THEY MAY NOT SEE, AND HEARING THEY MAY NOT UNDERSTAND.

11 "Now the parable is this: the seed is the word of God.12 Those beside the road are those who have heard; then the devil comes and takes away the word from their heart, so that they will not believe and be saved.13 Those on the rocky soil are those who, when they hear, receive the word with joy; and these have no firm root; they believe for a while, and in time of temptation fall away.14 The seed which fell among the thorns, these are the ones who have heard, and as they go on their way they are choked with worries and riches and pleasures of this life, and bring no fruit to maturity.15 But the seed in the good soil, these are the ones who have heard the word in an honest and good heart, and hold it fast, and bear fruit with perseverance.

Parable of the Lamp

16 "Now no one after lighting a lamp covers it over with a container, or puts it under a bed; but he puts it on a lampstand, so that those who come in may see the light.17 For nothing is hidden that will not become evident, nor anything secret that will not be known and come to light.18 So take care how you listen; for whoever has, to him more shall be given; and whoever does not have, even what he thinks he has shall be taken away from him."

19 And His mother and brothers came to Him, and they were unable to get to Him because of the crowd.20 And it was reported to Him, "Your mother and Your brothers are standing outside, wishing to see You."21 But He answered and said to them, "My mother and My brothers are these who hear the word of God and do it."

Jesus Stills the Sea

22 Now on one of those days Jesus and His disciples got into a boat, and He said to them, "Let us go over to the other side of the lake." So they launched out.23 But as they were sailing along He fell asleep; and a fierce gale of wind descended on the lake, and they began to be swamped and to be in danger.24 They came to Jesus and woke Him up, saying, "Master, Master, we are perishing!" And He got up and rebuked the wind and the surging waves, and they stopped, and it became calm.25 And He said to them, "Where is your faith?" They were fearful and amazed, saying to one another, "Who then is this, that He commands even the winds and the water, and they obey Him?"

The Demoniac Cured

26 Then they sailed to the country of the Gerasenes, which is opposite Galilee.27 And when He came out onto the land, He was met by a man from the city who was possessed with demons; and who had not put on any clothing for a long time, and was not living in a house, but in the tombs.28 Seeing Jesus, he cried out and fell before Him, and said in a loud voice, "What business do we have with each other, Jesus, Son of the Most High God? I beg You, do not torment me."29 For He had commanded the unclean spirit to come out of the man. For it had seized him many times; and he was bound with chains and shackles and kept under guard, and yet he would break his bonds and be driven by the demon into the desert.30 And Jesus asked him, "What is your name?" And he said, "Legion"; for many demons had entered him.31 They were imploring Him not to command them to go away into the abyss.

32 Now there was a herd of many swine feeding there on the mountain; and the demons implored Him to permit them to enter the swine. And He gave them permission.33 And the demons came out of the man and entered the swine; and the herd rushed down the steep bank into the lake and was drowned.

34 When the herdsmen saw what had happened, they ran away and reported it in the city and out in the country.35  The people went out to see what had happened; and they came to Jesus, and found the man from whom the demons had gone out, sitting down at the feet of Jesus, clothed and in his right mind; and they became frightened.36 Those who had seen it reported to them how the man who was demon-possessed had been made well.37 And all the people of the country of the Gerasenes and the surrounding district asked Him to leave them, for they were gripped with great fear; and He got into a boat and returned.38 But the man from whom the demons had gone out was begging Him that he might accompany Him; but He sent him away, saying,39 "Return to your house and describe what great things God has done for you." So he went away, proclaiming throughout the whole city what great things Jesus had done for him.

Miracles of Healing

40 And as Jesus returned, the people welcomed Him, for they had all been waiting for Him.41 And there came a man named Jairus, and he was an official of the synagogue; and he fell at Jesus' feet, and began to implore Him to come to his house;42 for he had an only daughter, about twelve years old, and she was dying. But as He went, the crowds were pressing against Him.

43 And a woman who had a hemorrhage for twelve years, and could not be healed by anyone,44 came up behind Him and touched the fringe of His cloak, and immediately her hemorrhage stopped.45 And Jesus said, "Who is the one who touched Me?" And while they were all denying it, Peter said, "Master, the people are crowding and pressing in on You."46 But Jesus said, "Someone did touch Me, for I was aware that power had gone out of Me."47 When the woman saw that she had not escaped notice, she came trembling and fell down before Him, and declared in the presence of all the people the reason why she had touched Him, and how she had been immediately healed.48 And He said to her, "Daughter, your faith has made you well; go in peace."

49 While He was still speaking, someone *came from the house of the synagogue official, saying, "Your daughter has died; do not trouble the Teacher anymore."50 But when Jesus heard this, He answered him, "Do not be afraid any longer; only believe, and she will be made well."51 When He came to the house, He did not allow anyone to enter with Him, except Peter and John and James, and the girl's father and mother.52 Now they were all weeping and lamenting for her; but He said, "Stop weeping, for she has not died, but is asleep."53 And they began laughing at Him, knowing that she had died.54 He, however, took her by the hand and called, saying, "Child, arise!"55 And her spirit returned, and she got up immediately; and He gave orders for something to be given her to eat.56 Her parents were amazed; but He instructed them to tell no one what had happened.