Марко 4

Притча за сеяча

1 Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата.

2 И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза:

3 „Слушайте! Един земеделец излязъл да сее

4 и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали.

5 Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък.

6 Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени.

7 Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно.

8 А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други – шестдесет, а трети – сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“

9 След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“

Целта на притчите

10 Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите.

11 Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи.

12 Защото

«Непрестанно слушат,
но не разбират.
Непрестанно гледат,
но не проумяват това,
което виждат.
Иначе щяха да се обърнат
към Бога
и той щеше да им прости.»“

Исус обяснява притчата за сеяча

13 После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча?

14 Сеячът сее Божието слово.

15 Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им.

16 Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат.

17 Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават.

18 Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели – те слушат Божието слово,

19 но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод.

20 Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод – понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“

Използвайте онова, което имате

21 Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка?

22 Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие.

23 Който има уши да чува, да слуша!“

24 Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече.

25 На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“

Притча за семето

26 После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе.

27 Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това.

28 Земята сама отглежда зърното – първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива.

29 Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“

Притча за синапеното зрънце

30 После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша?

31 То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята.

32 Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения – с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“

33 И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат.

34 Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.

Исус укротява буря

35 Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“

36 Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки.

37 Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода.

38 Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“

39 Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.

40 После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“

41 Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“

Mark 4

Parable of the Sower and Soils

1 He began to teach again by the sea. And such a very large crowd gathered to Him that He got into a boat in the sea and sat down; and the whole crowd was by the sea on the land.2 And He was teaching them many things in parables, and was saying to them in His teaching,3 "Listen to this! Behold, the sower went out to sow;4 as he was sowing, some seed fell beside the road, and the birds came and ate it up.5 Other seed fell on the rocky ground where it did not have much soil; and immediately it sprang up because it had no depth of soil.6 And after the sun had risen, it was scorched; and because it had no root, it withered away.7 Other seed fell among the thorns, and the thorns came up and choked it, and it yielded no crop.8 Other seeds fell into the good soil, and as they grew up and increased, they yielded a crop and produced thirty, sixty, and a hundredfold."9 And He was saying, "He who has ears to hear, let him hear."

10 As soon as He was alone, His followers, along with the twelve, began asking Him about the parables.11 And He was saying to them, "To you has been given the mystery of the kingdom of God, but those who are outside get everything in parables,12 so that WHILE SEEING, THEY MAY SEE AND NOT PERCEIVE, AND WHILE HEARING, THEY MAY HEAR AND NOT UNDERSTAND, OTHERWISE THEY MIGHT RETURN AND BE FORGIVEN."

Explanation

13 And He *said to them, "Do you not understand this parable? How will you understand all the parables?14 The sower sows the word.15 These are the ones who are beside the road where the word is sown; and when they hear, immediately Satan comes and takes away the word which has been sown in them.16 In a similar way these are the ones on whom seed was sown on the rocky places, who, when they hear the word, immediately receive it with joy;17 and they have no firm root in themselves, but are only temporary; then, when affliction or persecution arises because of the word, immediately they fall away.18 And others are the ones on whom seed was sown among the thorns; these are the ones who have heard the word,19 but the worries of the tworld, and the deceitfulness of riches, and the desires for other things enter in and choke the word, and it becomes unfruitful.20 And those are the ones on whom seed was sown on the good soil; and they hear the word and accept it and bear fruit, thirty, sixty, and a hundredfold."

21 And He was saying to them, "A lamp is not brought to be put under a basket, is it, or under a bed? Is it not brought to be put on the lampstand?22 For nothing is hidden, except to be revealed; nor has anything been secret, but that it would come to light.23 If anyone has ears to hear, let him hear."24 And He was saying to them, "Take care what you listen to. By your standard of measure it will be measured to you; and more will be given you besides.25 For whoever has, to him more shall be given; and whoever does not have, even what he has shall be taken away from him."

Parable of the Seed

26 And He was saying, "The kingdom of God is like a man who casts seed upon the soil;27 and he goes to bed at night and gets up by day, and the seed sprouts and grows-how, he himself does not know.28 The soil produces crops by itself; first the blade, then the head, then the mature grain in the head.29 But when the crop permits, he immediately puts in the sickle, because the harvest has come."

Parable of the Mustard Seed

30 And He said, "How shall we tpicture the kingdom of God, or by what parable shall we present it?31 It is like a mustard seed, which, when sown upon the soil, though it is smaller than all the seeds that are upon the soil,32 yet when it is sown, it grows up and becomes larger than all the garden plants and forms large branches; so that THE BIRDS OF THE tAIR can NEST UNDER ITS SHADE."

33 With many such parables He was speaking the word to them, so far as they were able to hear it;34 and He did not speak to them without a parable; but He was explaining everything privately to His own disciples.

Jesus Stills the Sea

35 On that day, when evening came, He *said to them, "Let us go over to the other side."36 Leaving the crowd, they *took Him along with them in the boat, just as He was; and other boats were with Him.37 And there *arose a fierce gale of wind, and the waves were breaking over the boat so much that the boat was already filling up.38 Jesus Himself was in the stern, asleep on the cushion; and they *woke Him and *said to Him, "Teacher, do You not care that we are perishing?"39 And He got up and rebuked the wind and said to the sea, "Hush, be still." And the wind died down and it became perfectly calm.40 And He said to them, "Why are you afraid? Do you still have no faith?"41 They became very much afraid and said to one another, "Who then is this, that even the wind and the sea obey Him?"