Matthew 22

1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше: 2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. 3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. 5 но те <занемариха> поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; 6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. 7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им. 8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба. 10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха. 12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. 13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му. 16 И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците. 17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не? 18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери? 19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз. 20 Той им каза: Чий е този образ и надпис? 21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога. 22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки: 24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си. 25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си; 26 също и вторият и третият, до седмият. 27 А подир всички умря и жената. 28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха. 29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила. 30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето. 31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва: 32 "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите. 33 И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно. 35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 Учителю, коя е голямата заповед в закона? 37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". 38 Това е голямата и първа заповед. 39 А втора, подобна< на нея>, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". 40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки: 42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов. 43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки: 44 "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?" 45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син? 46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.

Matthew 22

The Parable of the Wedding Banquet

1 Jesus spoket to them again in parables, saying:2 “The kingdom of heaven can be compared to a king who gave a wedding banquet for his son.3 He sent his slavest to summon those who had been invited to the banquet, but they would not come.4 Again he sent other slaves, saying, ‘Tell those who have been invited, “Look! The feast I have prepared for you is ready.t My oxen and fattened cattle have been slaughtered, and everything is ready. Come to the wedding banquet.”’5 But they were indifferent and went away, one to his farm, another to his business.6 Thet rest seized his slaves, insolently mistreated them, and killed them.7 Thet king was furious! He sent his soldiers, and they put those murderers to deatht and set their cityt on fire.8 Then he said to his slaves, ‘The wedding is ready, but the ones who had been invited were not worthy.9 So go into the main streets and invite everyone you find to the wedding banquet.’10 And those slaves went out into the streets and gathered all they found, both bad and good, and the wedding hall was filled with guests.11 But when the king came in to see the wedding guests, he saw a man there who was not wearing wedding clothes.12 And he said to him, ‘Friend, how did you get in here without wedding clothes?’ But he had nothing to say.t13 Then the king said to his attendants, ‘Tie him up hand and foot and throw him into the outer darkness, where there will be weeping and gnashing of teeth!’

14 For many are called, but few are chosen.”

Paying Taxes to Caesar

15 Then the Phariseess went out and planned together to entrap him with his own words.t16 They sent to him their disciples along with the Herodians,s saying, “Teacher, we know that you are truthful, and teach the way of God in accordance with the truth.s You do not court anyone’s favor because you show no partiality.t

17 Tell us then, what do you think? Is it rightt to pay taxests to Caesart or not?”
18 But Jesus realized their evil intentions and said, “Hypocrites! Why are you testing me?19 Show me the coin used for the tax.” Sot they brought him a denarius.ts20 Jesust said to them, “Whose imagets is this, and whose inscription?”21 They replied,t “Caesar’s.” He said to them,t “Then give to Caesar the things that are Caesar’s, and to God the things that are God’s.”s

22 Now when they heard this they were stunned,t and they left him and went away.

Marriage and the Resurrection

23 The same day Sadduceess (who say there is no resurrection)s came to him and asked him,t24 “Teacher, Moses said, ‘If a man dies without having children, his brother must marry the widow and father childrentfor his brother.’s25 Now there were seven brothers among us. The first one married and died, and since he had no children he left his wife to his brother.26 The second did the same, and the third, down to the seventh.27 Lastt of all, the woman died.28 In the resurrection, therefore, whose wife of the seven will she be? For they all had married her.”t29 Jesust answered them, “You are deceived,t because you don’t know the scriptures or the power of God.30 For in the resurrection they neither marry nor are given in marriage, but are like angelsss in heaven.31 Now as for the resurrection of the dead, have you not read what was spoken to you by God,t32 ‘I am the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob’?s He is not the God of the dead but of the living!”s

33 When the crowds heard this, they were amazed at his teaching.

The Greatest Commandment

34 Now when the Phariseess heard that he had silenced the Sadducees,s they assembled together.t35 And one of them, an expert in religious law,t asked him a question to testt him:36 “Teacher, which commandment in the law is the greatest?”t37 Jesust said to him, “‘Lovetthe Lord your God with all your heart, with all your soul, and with all your mind.’s38 This is the first and greatestt commandment.39 The second is like it: ‘Love your neighbor as yourself.’s

40 All the law and the prophets dependt on these two commandments.”

The Messiah: David’s Son and Lord

41 Whilet the Phariseess were assembled, Jesus asked them a question:t42 “What do you think about the Christ?ts Whose son is he?” They said, “The son of David.”s

43 He said to them, “How then does David by the Spirit call him ‘Lord,’ saying,

44 ‘The Lord said to my lord,s
“Sit at my right hand,
until I put your enemies under your feet”’?s
45 If David then calls him ‘Lord,’ how can he be his son?”t

46 No onet was able to answer him a word, and from that day on no one dared to question him any longer.