Nehemiah 1
1 Историята на Неемия, Ахалиевия Син. В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса, 2 един от братята ми, Ананий, дойде от Юда, той и някои <други>: и попитах ги за избавените юдеи оцелели от плена, и за Ерусалим. 3 И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън.
4 А когато чух тия думи, седнах та плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки:
5 Моля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тия, които Те любят и изпълняват Твоите заповеди, 6 дано бъде сега ухото Ти внимателно, и очите Ти отворени, за да слушаш, молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги израилтяните, и като изповядвам греховете на израилтяните, с които сме Ти съгрешили. И аз и бащиният ми дом сме съгрешили; 7 много се развратихме пред Тебе, и не опазихме заповедите, повеленията и съдбите, които Ти даде на слугата Си Моисея. 8 Спомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Моисея като си рекъл: Ако престъпите, Аз ще ви разпръсна между племената; 9 но ако се обърнете към Мене, и пазите заповедите Ми и ги вършите, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и от там ще ги събера, и ще ги доведа на мястото, което избрах за да настаня там името Си. 10 А тия са Твои слуги и Твои люде, които си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка. 11 Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред тоя човек. (Защото аз бях виночерпец на царя).
Nehemiah 1
A Prayer of Nehemiah
1 s These are the words of Nehemiahs son of Hacaliah:
It so happened that in the month of Kislev, in the twentieth year,t I was in Susat the citadel.
2 Hanani, who was one of my relatives,t along with some of the men from Judah, came to me,t and I asked them about the Jews who had escaped and had survived the exile, and about Jerusalem.s
3 They said to me, “The remnant that remains from the exile there in the province are experiencing considerablet adversity and reproach. The wall of Jerusalem lies breached, and its gates have been burned down!”t
4 When I heard these things I sat down abruptly,t crying and mourning for several days. I continued fasting and praying before the God of heaven.5 Then I said, “Please, O Lord God of heaven, great and awesome God, who keeps his loving covenantt with those who love him and obeyt his commandments,6 may your ear be attentive and your eyes be open to hear the prayer of your servant that I am praying to you today throughout both day and night on behalf of your servants the Israelites. I am confessing the sins of the Israelites that we have committedt against you – both I myself and my familyt have sinned.7 We have behaved corruptly against you, not obeying the commandments, the statutes, and the judgments that you commanded your servant Moses.8 Please recall the word you commanded your servant Moses: ‘If you act unfaithfully, I will scatter you among the nations.t9 But if you repentt and obeyt my commandments and do them, then even if your dispersed people are in the most remote location,t I will gather them from there and bring them to the place I have chosen for my name to reside.’10 They are your servants and your people, whom you have redeemed by your mighty strength and by your powerful hand.
11 Please,t O Lord, listen attentivelyt to the prayer of your servant and to the prayer of your servants who take pleasure in showing respectt to your name. Grant your servant success today and show compassion to met in the presence of this man.”
Nowt I was cupbearer for the king.
