Филипяни 2
1 И така, ако има някоя утеха в Христос или някое успокоение от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,2 направете радостта ми пълна, като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени.3 Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си.4 Не гледайте всеки за своето, а всеки и за чуждото.5 Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус;6 който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога,7 а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората,8 и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.9 Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;10 така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества11 и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие – изработвайте спасението си със страх и трепет,13 защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение.14 Вършете всичко без ропот и без съмнение,15 за да бъдете непорочни и чисти, безукорни Божии деца сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,16 като държите словото на живота, за да имам с какво да се хваля в Деня на Христос – че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.17 Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.18 Подобно и вие се радвайте, и се радвайте заедно с мен.19 А надявам се на Господ Иисус да ви изпратя скоро Тимотей, така че и аз да се утеша, като узная вашето състояние.20 Защото нямам никой друг единомислен, който да се погрижи искрено за вас.21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е на Иисус Христос.22 А вие знаете неговата изпитана вярност – че той е служил заедно с мен на благовестието така, както дете – на баща си.23 Затова се надявам да го изпратя веднага, щом разбера какво ще стане с мен.24 Но съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда.25 Счетох обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в моите нужди,26 понеже копнееше за всички вас и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че бил болен.27 И наистина, той боледува почти до смърт, но Бог се смили над него; и не само над него, но и над мен, за да нямам скръб върху скръб.28 Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате, а и аз да бъда по-малко тъжен.29 И така, приемете го в Господа с пълна радост и имайте почит към такива братя,30 понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт, като рискува живота си, за да запълни недостига на вашето служение за мен.
Philippians 2
1 If there is therefore any exhortation in Christ, if any consolation of love, if any fellowship of the Spirit, if any tender mercies and compassions,2 make full my joy, that ye be of the same mind, having the same love, being of one accord, of one mind;3 doing nothing through faction or through vainglory, but in lowliness of mind each counting other better than himself;4 not looking each of you to his own things, but each of you also to the things of others.5 Have this mind in you, which was also in Christ Jesus:6 who, existing in the form of God, counted not the being on an equality with God a thing to be grasped,7 but emptied himself, taking the form of a servant, being made in the likeness of men;8 and being found in fashion as a man, he humbled himself, becoming obedient even unto death, yea, the death of the cross.9 Wherefore also God highly exalted him, and gave unto him the name which is above every name;10 that in the name of Jesus every knee should bow, of things in heaven and things on earth and things under the earth,11 and that every tongue should confess that Jesus Christ is Lord, to the glory of God the Father.12 So then, my beloved, even as ye have always obeyed, not as in my presence only, but now much more in my absence, work out your own salvation with fear and trembling;13 for it is God who worketh in you both to will and to work, for his good pleasure.14 Do all things without murmurings and questionings:15 that ye may become blameless and harmless, children of God without blemish in the midst of a crooked and perverse generation, among whom ye are seen as lights in the world,16 holding forth the word of life; that I may have whereof to glory in the day of Christ, that I did not run in vain neither labor in vain.17 Yea, and if I am offered upon the sacrifice and service of your faith, I joy, and rejoice with you all:18 and in the same manner do ye also joy, and rejoice with me.19 But I hope in the Lord Jesus to send Timothy shortly unto you, that I also may be of good comfort, when I know your state.20 For I have no man likeminded, who will care truly for your state.21 For they all seek their own, not the things of Jesus Christ.22 But ye know the proof of him, that, as a child serveth a father, so he served with me in furtherance of the gospel.23 Him therefore I hope to send forthwith, so soon as I shall see how it will go with me:24 but I trust in the Lord that I myself also shall come shortly.25 But I counted it necessary to send to you Epaphroditus, my brother and fellow-worker and fellow-soldier, and your messenger and minister to my need;26 since he longed after you all, and was sore troubled, because ye had heard that he was sick:27 for indeed he was sick nigh unto death: but God had mercy on him; and not on him only, but on me also, that I might not have sorrow upon sorrow.28 I have sent him therefore the more diligently, that, when ye see him again, ye may rejoice, and that I may be the less sorrowful.29 Receive him therefore in the Lord with all joy; and hold such in honor:30 because for the work of Christ he came nigh unto death, hazarding his life to supply that which was lacking in your service toward me.