Psalm 109
1 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя; 2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език; 3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина. 4 За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва. 5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 <Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му. 7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях. 8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му. 9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица, 10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>. 11 Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му. 12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му. 13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им. 14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи; 15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята, 16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви. 17 Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него. 18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му. 19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва. 20 Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме, 22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене. 23 Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец. 24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си. 25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава. 26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си, 27 За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи. 28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. 29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха. 30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля; 31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Psalm 109
For the music director, a psalm of David.
1 O God whom I praise, do not ignore me!
2 For they say cruel and deceptive things to me;
they lie to me.
3 They surround me and say hateful things;
they attack me for no reason.
4 They repay my love with accusations,
but I continue to pray.
5 They repay me evil for good,
and hate for love.
6 Appoint an evil man to testify against him!
May an accuser stand at his right side!
7 When he is judged, he will be found guilty!
Then his prayer will be regarded as sinful.
8 May his days be few!
May another take his job!
9 May his children be fatherless,
and his wife a widow!
10 May his children roam around begging,
asking for handouts as they leave their ruined home!
11 May the creditor seize all he owns!
May strangers loot his property!
12 May no one show him kindness!
May no one have compassion on his fatherless children!
13 May his descendants be cut off!
May the memory of them be wiped out by the time the next generation arrives!
14 May his ancestors’ sins be remembered by the Lord!
May his mother’s sin not be forgotten!
15 May the Lord be constantly aware of them,
and cut off the memory of his children from the earth!
16 For he never bothered to show kindness;
he harassed the oppressed and needy,
and killed the disheartened.
17 He loved to curse others, so those curses have come upon him.
He had no desire to bless anyone, so he has experienced no blessings.
18 He made cursing a way of life,
so curses poured into his stomach like water
and seeped into his bones like oil.
19 May a curse attach itself to him, like a garment one puts on,
or a belt one wears continually!
20 May the Lord repay my accusers in this way,
those who say evil things about me!
21 O sovereign Lord,
intervene on my behalf for the sake of your reputation!
Because your loyal love is good, deliver me!
22 For I am oppressed and needy,
and my heart beats violently within me.
23 I am fading away like a shadow at the end of the day;
I am shaken off like a locust.
24 I am so starved my knees shake;
I have turned into skin and bones.
25 I am disdained by them.
When they see me, they shake their heads.
26 Help me, O Lord my God!
Because you are faithful to me, deliver me!
27 Then they will realize this is your work,
and that you, Lord, have accomplished it.
28 They curse, but you will bless.
When they attack, they will be humiliated,
but your servant will rejoice.
29 My accusers will be covered with shame,
and draped in humiliation as if it were a robe.
30 I will thank the Lord profusely,
in the middle of a crowd I will praise him,
31 because he stands at the right hand of the needy,
to deliver him from those who threaten his life.
