Psalm 129

1 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил), 2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха. 3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си. 4 <Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона. 6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, - 7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си, 8 Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!

Psalm 129

A song of ascents.

1 “Since my youth they have often attacked me,”
let Israel say.

2 “Since my youth they have often attacked me,
but they have not defeated me.

3 The plowers plowed my back;
they made their furrows long.

4 The Lord is just;
he cut the ropes of the wicked.”

5 May all who hate Zion
be humiliated and turned back!

6 May they be like the grass on the rooftops
which withers before one can even pull it up,

7 which cannot fill the reaper’s hand,
or the lap of the one who gathers the grain!

8 Those who pass by will not say,
“May you experience the Lord’s blessing!
We pronounce a blessing on you in the name of the Lord.”