Psalm 139

1 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>. 2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч, 3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища. 4 Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла. 5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си. 6 <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.

7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? 8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. 9 <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето, 10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи. 11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ, 12 То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични. 13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. 14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>. 15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма. 16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

17 И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им! 18 <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе. 19 Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци. 20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета. 21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе? 22 Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам. 23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; 24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

Psalm 139

For the music director, a psalm of David.

1 O Lord, you examine me and know.

2 You know when I sit down and when I get up;
even from far away you understand my motives.

3 You carefully observe me when I travel or when I lie down to rest;
you are aware of everything I do.

4 Certainly my tongue does not frame a word
without you, O Lord, being thoroughly aware of it.

5 You squeeze me in from behind and in front;
you place your hand on me.

6 Your knowledge is beyond my comprehension;
it is so far beyond me, I am unable to fathom it.

7 Where can I go to escape your spirit?
Where can I flee to escape your presence?

8 If I were to ascend to heaven, you would be there.
If I were to sprawl out in Sheol, there you would be.

9 If I were to fly away on the wings of the dawn,
and settle down on the other side of the sea,

10 even there your hand would guide me,
your right hand would grab hold of me.

11 If I were to say, “Certainly the darkness will cover me,
and the light will turn to night all around me,”

12 even the darkness is not too dark for you to see,
and the night is as bright as day;
darkness and light are the same to you.

13 Certainly you made my mind and heart;
you wove me together in my mother’s womb.

14 I will give you thanks because your deeds are awesome and amazing.
You knew me thoroughly;

15 my bones were not hidden from you,
when I was made in secret
and sewed together in the depths of the earth.

16 Your eyes saw me when I was inside the womb.
All the days ordained for me
were recorded in your scroll
before one of them came into existence.

17 How difficult it is for me to fathom your thoughts about me, O God!
How vast is their sum total!

18 If I tried to count them,
they would outnumber the grains of sand.
Even if I finished counting them,
I would still have to contend with you.

19 If only you would kill the wicked, O God!
Get away from me, you violent men!

20 They rebel against you and act deceitfully;
your enemies lie.

21 O Lord, do I not hate those who hate you,
and despise those who oppose you?

22 I absolutely hate them,
they have become my enemies!

23 Examine me, and probe my thoughts!
Test me, and know my concerns!

24 See if there is any idolatrous tendency in me,
and lead me in the reliable ancient path!