Psalm 14

1 (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро. 2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога. 3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа? 5 Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните. 6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище. 7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

Psalm 14

For the music director; by David.

1 Fools say to themselves, “There is no God.”
They sin and commit evil deeds;
none of them does what is right.

2 The Lord looks down from heaven at the human race,
to see if there is anyone who is wise and seeks God.

3 Everyone rejects God;
they are all morally corrupt.
None of them does what is right,
not even one!

4 All those who behave wickedly do not understand –
those who devour my people as if they were eating bread,
and do not call out to the Lord.

5 They are absolutely terrified,
for God defends the godly.

6 You want to humiliate the oppressed,
even though the Lord is their shelter.

7 I wish the deliverance of Israel would come from Zion!
When the Lord restores the well-being of his people,
may Jacob rejoice,
may Israel be happy!