Romans 8

1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят, не по плът но по Дух . 2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. 3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог <го извърши> като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и <в жертва> за грях, и осъди греха в плътта, 4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух. 5 Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. 6 Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. 7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; 8 и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. 9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. 10 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. 11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, <обаче>, не към плътта, та да живеем плътски. 13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. 14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. 15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! 16 <Така> самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада. 17 И ако <сме> чада то <сме> и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с <Него>, да се и прославяме заедно с <Него>.

18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. 19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването <ни като> Божии синове. 20 Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, 21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, <и ще премине> в славната свобода на Божиите чада. 22 Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега. 23 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, <сиреч>, изкупването на нашето тяло. 24 Защото с <тая> надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда <изпълнена>, не е <вече> надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? 25 Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме. 26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в <нашите> неизговорими стенания; 27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията <воля>. 28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според <Неговото> намерение. 29 Защото, които предузна, тях и предопредели <да бъдат> съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; 30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. 31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? 32 Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? 33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? 34 Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? 35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? 36 (<защото>, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане"). 37 Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. 38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

Romans 8

The Believer’s Relationship to the Holy Spirit

1 There is therefore now no condemnation for those who are in Christ Jesus.s2 For the law of the life-giving Spiritt in Christ Jesus has set yous free from the law of sin and death.3 For God achieved what the law could not do becauset it was weakened through the flesh. By sending his own Son in the likeness of sinful flesh and concerning sin, he condemned sin in the flesh,

4 so that the righteous requirement of the law may be fulfilled in us, who do not walk according to the flesh but according to the Spirit.
5 For those who live according to the flesh have their outlook shaped byt the things of the flesh, but those who live according to the Spirit have their outlook shaped by the things of the Spirit.6 For the outlookt of the flesh is death, but the outlook of the Spirit is life and peace,7 because the outlook of the flesh is hostile to God, for it does not submit to the law of God, nor is it able to do so.8 Those who are in the flesh cannot please God.9 You, however, are not int the flesh but in the Spirit, if indeed the Spirit of God lives in you. Now if anyone does not have the Spirit of Christ, this person does not belong to him.10 But if Christ is in you, your body is dead because of sin, butt the Spirit is your lifet because of righteousness.

11 Moreover if the Spirit of the ones who raised Jesus from the dead lives in you, the one who raised Christs from the dead will also make your mortal bodies alive through his Spirit who lives in you.s
12 So then,t brothers and sisters,t we are under obligation, not to the flesh, to live according to the flesh13 (for if you live according to the flesh, you willt die),s but if by the Spirit you put to death the deeds of the body you will live.14 For all who are led by the Spirit of God aret the sons of God.15 For you did not receive the spirit of slavery leading again to fear,t but you received the Spirit of adoption,t by whomt we cry, “Abba, Father.”16 The Spirit himself bears witness tot our spirit that we are God’s children.

17 And if children, then heirs (namely, heirs of God and also fellow heirs with Christ)t – if indeed we suffer with him so we may also be glorified with him.
18 For I consider that our present sufferings cannot even be comparedt to the glory that will be revealed to us.19 For the creation eagerly waits for the revelation of the sons of God.20 For the creation was subjected to futility – not willingly but because of Godt who subjected it – in hope21 that the creation itself will also be set free from the bondage of decay into the glorious freedom of God’s children.22 For we know that the whole creation groans and suffers together until now.23 Not only this, but we ourselves also, who have the firstfruits of the Spirit,t groan inwardly as we eagerly await our adoption,t the redemption of our bodies.t24 For in hope we were saved. Now hope that is seen is not hope, because who hopes for what he sees?

25 But if we hope for what we do not see, we eagerly wait for it with endurance.t
26 In the same way, the Spirit helps us in our weakness, for we do not know how we should pray,t but the Spirit himself intercedes for us with inexpressible groanings.27 And hes who searches our hearts knows the mind of the Spirit, because the Spiritt intercedes on behalf of the saints according to God’s will.28 And we know that all things work togethers for good for those who love God, who are called according to his purpose,29 because those whom he foreknew he also predestined to be conformed to the image of his Son, that his Sont would be the firstborn among many brothers and sisters.t

30 And those he predestined, he also called; and those he called, he also justified; and those he justified, he also glorified.
31 What then shall we say about these things? If God is for us, who can be against us?32 Indeed, he whot did not spare his own Son, but gave him up for us all – how will he not also, along with him, freely give us all things?33 Who will bring any charge against God’s elect?s It is God who justifies.34 Who is the one who will condemn? Christst is the one who died (and more than that, he was raised), who is at the right hand of God, and who also is interceding for us.35 Who will separate us from the love of Christ? Will trouble, or distress, or persecution, or famine, or nakedness, or danger, or sword?t36 As it is written, “For your sake we encounter death all day long; we were considered as sheep to be slaughtered.”s37 No, in all these things we have complete victoryt through himt who loved us!38 For I am convinced that neither death, nor life, nor angels, nor heavenly rulers,t nor things that are present, nor things to come, nor powers,

39 nor height, nor depth, nor anything else in creation will be able to separate us from the love of God in Christ Jesus our Lord.