Romans 9

1 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух, 2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. 3 Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини; 4 които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията; 5 чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля; 7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство". 8 Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство. 9 Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син". 10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака, 11 макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, 12 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; 13 както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! 15 Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". 16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. 17 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят". 18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. 19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? 20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? 21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>? 22 А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел, 23 и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава - 24 над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците? 25 както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена"; 26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог". 27 А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси; 28 Защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда <от Него>", Като го извърши и свърши скоро. 29 И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили". 30 И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; 31 а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон. 32 Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват; 33 както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".

Romans 9

Israel’s Rejection Considered

1 s I am telling the truth in Christ (I am not lying!), for my conscience assures met in the Holy Spirit –2 I have great sorrow and unceasing anguish in my heart.t3 For I could wisht that I myself were accursed – cut off from Christ – for the sake of my people,t my fellow countrymen,t4 who are Israelites. To them belongt the adoption as sons,t the glory, the covenants, the giving of the law, the temple worship,t and the promises.

5 To them belong the patriarchs,t and from them,t by human descent,t came the Christ,t who is God over all, blessed forever!t Amen.
6 It is not as though the word of God had failed. For not all those who are descended from Israel are truly Israel,t7 nor are all the children Abraham’s true descendants; rather “through Isaac will your descendants be counted.”ts8 This meanst it is not the children of the fleshts who are the children of God; rather, the children of promise are counted as descendants.9 For this is what the promise declared:t “About a year from nowtI will return and Sarah will have a son.”s10 Not only that, but when Rebekah had conceived children by one man,t our ancestor Isaac –11 even before they were born or had done anything good or bad (so that God’s purpose in electiont would stand, not by works but byt his calling)ts –12 s it was said to her, “The older will serve the younger,”s

13 just as it is written: “Jacob I loved, but Esau I hated.”s
14 What shall we say then? Is there injustice with God? Absolutely not!15 For he says to Moses: “I will have mercy on whom I have mercy, and I will have compassion on whom I have compassion.”s16 So then,s it does not depend on human desire or exertion,t but on God who shows mercy.17 For the scripture says to Pharaoh:s “For this very purpose I have raised you up, that I may demonstrate my power in you, and that my name may be proclaimed in all the earth.”s

18 So then,s Godt has mercy on whom he chooses to have mercy, and he hardens whom he chooses to harden.t
19 You will say to me then, “Why does he still find fault? For who has ever resisted his will?”20 But who indeed are you – a mere human beingt – to talk back to God?tDoes what is molded say to the molder, “Why have you made me like this?”s21 Has the potter no right to make from the same lump of clayt one vessel for special use and another for ordinary use?t22 But what if God, willing to demonstrate his wrath and to make known his power, has endured with much patience the objectst of wratht prepared for destruction?t23 And what if he is willing to make known the wealth of his glory on the objectst of mercy that he has prepared beforehand for glory –24 even us, whom he has called, not only from the Jews but also from the Gentiles?

25 As he also says in Hosea:
“I will call those who were not my people, ‘My people,’ and I will call her who was unloved,t ‘My beloved.’”s

26 “And in the very placetwhere it was said to them, ‘You are not my people,’
there they will be called ‘sons of the living God.’”s
27 And Isaiah cries out on behalf of Israel, “Though the number of the childrentof Israel are as the sand of the sea, only the remnant will be saved,28 for the Lord will execute his sentence on the earth completely and quickly.”sts

29 Justt as Isaiah predicted,
“If the Lord of armiesthad not left us descendants,
we would have become like Sodom,
and we would have resembled Gomorrah.”s

Israel’s Rejection Culpable

30 What shall we say then? – that the Gentiles who did not pursue righteousness obtained it, that is, a righteousness that is by faith,31 but Israel even though pursuingt a law of righteousnesst did not attain it.t32 Why not? Because they pursuedt it not by faith but (as if it were possible) by works.st They stumbled over the stumbling stone,t

33 just as it is written,
“Look, I am laying in Zion a stone that will cause people to stumble
and a rock that will make them fall,t
yet the one who believes in him will not be put to shame.”s