Тит 1
1 Павел, слуга на Бога и апостол на Иисус Христос според вярата на Божиите избрани и според познаването на истината, която е според благочестието,2 в надежда за вечен живот, който Бог, който не лъже, е обещал преди вечни времена,3 но в определеното време яви словото Си чрез посланието, поверено на мен по заповед на Бога, нашия Спасител,4 до Тит, моето истинско по общата ни вяра дете: Благодат и мир от Бог Отец и Господ Иисус Христос, нашия Спасител!5 Оставих те в Крит по тази причина – да сложиш в ред недовършеното и да поставиш старейшини във всеки град, както ти поръчах:6 ако някой е непорочен, мъж на една жена и има верни деца, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.7 Защото надзорникът трябва да е безупреченt, като Божи управител, не своеволен, нито сприхав, нито да се заседява при виното, нито побойник, нито да е лаком за пагубна печалба,8 а гостолюбив, обичащ доброто, разбран, справедлив, благочестив, самообладан,9 който здраво държи вярното слово така, както е бил научен, за да може и да увещава със здравото учение, и да изобличава онези, които противоречат.10 Защото има много непокорни, празнословци и измамници, особено от обрязаните,11 чиито уста трябва да се запушат, които съсипват цели домове, като поучават заради гнусна печалба това, което не трябва.12 Един от тях, техен собствен пророк, е казал: Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.13 Това свидетелство е вярно. По тази причина ги изобличавай строго, за да бъдат здрави във вярата,14 като не обръщат внимание на юдейски басни и на заповеди от хора, които се отвръщат от истината.15 За чистите всичко е чисто, а за осквернените и невярващите няма нищо чисто, а даже и умът им и съвестта им са осквернени.16 Твърдят, че познават Бога, но с делата си Го отричат, като са отвратителни и непокорни, и негодни за никакво добро дело.
Titus 1
1 Paul, a servant of God, and an apostle of Jesus Christ, according to the faith of God’s elect, and the knowledge of the truth which is according to godliness,2 in hope of eternal life, which God, who cannot lie, promised before times eternal;3 but in his own seasons manifested his word in the message, wherewith I was intrusted according to the commandment of God our Saviour;4 to Titus, my true child after a common faith: Grace and peace from God the Father and Christ Jesus our Saviour.5 For this cause left I thee in Crete, that thou shouldest set in order the things that were wanting, and appoint elders in every city, as I gave thee charge;6 if any man is blameless, the husband of one wife, having children that believe, who are not accused of riot or unruly.7 For the bishop must be blameless, as God’s steward; not self-willed, not soon angry, no brawler, no striker, not greedy of filthy lucre;8 but given to hospitality, a lover of good, sober-minded, just, holy, self-controlled;9 holding to the faithful word which is according to the teaching, that he may be able to exhort in the sound doctrine, and to convict the gainsayers.10 For there are many unruly men, vain talkers and deceivers, specially they of the circumcision,11 whose mouths must be stopped; men who overthrow whole houses, teaching things which they ought not, for filthy lucre’s sake.12 One of themselves, a prophet of their own, said, Cretans are always liars, evil beasts, idle gluttons.13 This testimony is true. For which cause reprove them sharply, that they may be sound in the faith,14 not giving heed to Jewish fables, and commandments of men who turn away from the truth.15 To the pure all things are pure: but to them that are defiled and unbelieving nothing is pure; but both their mind and their conscience are defiled.16 They profess that they know God; but by their works they deny him, being abominable, and disobedient, and unto every good work reprobate.