Genesis 2
1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. 2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. 3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, <от всичко>, което Бог беше създал и сътворил.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; 6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. 7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни <реки>. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. 12 И златото на оная земя е добро там има <още> бделий и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. 15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; 17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. 19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. 20 Така човекът даде имена на всеки <вид> добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.
21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. 22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.
GÉNESIS 2
1 Así quedaron concluidos el cielo y la tierra y todo lo que hay en ellos. 2 Para el séptimo día* Dios había concluido su obra y descansót el día séptimo de todo lo que había hecho. 3 Y bendijo Dios el día séptimo y lo declaró día sagrado, porque en ese día descansó Dios de toda su obra creadora.
4 Esta es la historia de la creación del cielo y de la tierra.Segundo relato de la creación (2,4b—3,24)
Cuando Dios, el Señor, hizo la tierra y el cielo 5 no había aún arbustos en la tierra ni la hierba había brotado, porque Dios, el Señor, todavía no había hecho llover sobre la tierra ni existía nadie que cultivase el suelo; 6 sin embargo, de la propia tierra brotaba un manantial que regaba toda la superficie del suelo.
7 Entonces Dios, el Señor, modeló al hombre de arcilla del suelo*, soplót en su nariz aliento de vida y el hombre se convirtió en un ser viviente.
8 Dios, el Señor, plantó un jardín en Edént, al oriente, y puso allí al hombre que había modelado.
9 Dios, el Señor, hizo brotar del suelo toda clase de árboles hermosos de ver y de frutos apetitosos. Además, hizo crecer el árbol de la vida en medio del jardín, y el árbol del conocimiento del bien y del malt.
10 En Edén nacía un río que regaba el jardín y desde allí se dividía en cuatro brazos: 11 el primero se llama Pisón y rodea toda la región de Javilá, donde hay oro. 12 (El oro de esa región es excelente, y también se dan allí bedelio y ónice). 13 El segundo se llama Guijón, y rodea la región de Cus.
14 El tercero se llama Tigris y pasa al este de Asur. El cuarto es el Éufratest.
15 Dios, el Señor, tomó al hombre y lo puso en el jardín de Edén para que lo cultivara y lo cuidara.
16 Y le dio esta orden:
— Puedes comer del fruto de todos los árboles que hay en el jardín,
17 excepto del árbol del bien y del mal. No comas del fruto de ese árbol, porque el día en que comas de él, tendrás que morir.t
18 Luego Dios, el Señor, se dijo:
— No es conveniente que el hombre esté solo; voy, pues, a hacerle una ayuda adecuada. 19 Entonces Dios, el Señor, modeló con arcilla del suelo todos los animales terrestres y todas las aves del cielo, y se los llevó al hombre para que les pusiera nombre, porque todos los seres vivos llevarían el nombre que él les pusierat. 20 El hombre puso nombre a todos los animales domésticos, a todas las aves y a todos los animales salvajes. Sin embargo, no encontró entre ellos la ayuda adecuada para sí. 21 Entonces Dios, el Señor, hizo caer al hombre en un profundo sueño y, mientras dormía, le sacó una de sus costillas y rellenó con carne el hueco dejado. 22 De la costilla que le había sacado al hombre, Dios, el Señor, formó una mujer, y se la presentó al hombre
23 que, al verla, exclamó:
— ¡Esta sí que es hueso de mis huesos
y carne de mi carne!
Se llamará varona,
porque del varónt fue sacada.
24 Por eso el hombre deja a su padre y a su madre, se une a su mujer y los dos se hacen uno solot.
25 Los dos, el hombre y su mujer, estaban desnudos, pero no sentían vergüenzat de verse así.
