Genesis 19

1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече: 2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме. 3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата 5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем. 6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече: 7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. 8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. 9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата. 10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата. 11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място; 13 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем. 14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град. 16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

17 И като го изведоха вън, рече <единият на Лота>: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш <някъде> в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш. 18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така! 19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш <още> по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра. 20 Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък <град?>) и така животът ми ще се опази. 21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори. 22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.

23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. 25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

27 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа; 28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери. 31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя. 32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си. 33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе. 34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си. 35 И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана. 36 Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си. 37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците. 38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

Genèse 19

Loth échappe à la destruction de Sodome

1  tLes deux messagers arrivèrent à Sodome sur le soir. Or Loth était assis à la porte de Sodome. Quand Loth les vit, il se leva pour aller à leur rencontre et se prosterna face contre terre. 2 tPuis il dit : Mes seigneurs, je vous prie, faites un détour par chez moi, votre serviteur, pour y passer la nuit ; lavez-vous les pieds ; vous vous lèverez de bon matin et vous poursuivrez votre route. Non, répondirent-ils, nous passerons la nuit dehors, sur la place.

3 tMais il insista tellement qu’ils firent un détour pour se rendre chez lui. Il donna un banquet pour eux. Il fit cuire des pains sans levain, et ils mangèrent.
4  tIls n’étaient pas encore couchés que les gens de la ville, les hommes de Sodome, entourèrent la maison, depuis les jeunes gens jusqu’aux vieillards, tout le peuple, sans exception. 5 tIls appelèrent Loth et lui dirent : Où sont les hommes qui sont entrés chez toi ce soir ? Fais-les sortir vers nous, pour que nous ayons des relations avec eux ! 6 tLoth sortit vers eux, à l’entrée de la maison, et ferma la porte derrière lui. 7 Il dit : Mes frères, je vous en prie, n’agissez pas mal ! 8 tJ’ai deux filles qui n’ont jamais eu de relations avec un homme ; je vais les faire sortir vers vous, et vous leur ferez ce qu’il vous plaira. Seulement, ne faites rien à ces hommes, puisqu’ils sont venus à l’ombre de mon toit. 9 tIls dirent : Pousse-toi ! Ils dirent encore : Celui-ci est venu tout seul, en immigré, et il veut faire le juge ! Maintenant, nous allons te faire plus de mal qu’à eux ! Tout en insistant fortement auprès de Loth, ils s’avançaient pour briser la porte. 10 tLes hommes tendirent la main, firent rentrer Loth auprès d’eux dans la maison et fermèrent la porte.

11 tQuant aux hommes qui étaient à l’entrée de la maison, ils les frappèrent de cécité, depuis le plus petit jusqu’au plus grand, de sorte qu’ils n’arrivaient plus à trouver l’entrée.
12  tLes hommes dirent à Loth : Qui as-tu encore ici ? Gendre, fils et filles, tout ce qui t’appartient dans la ville, fais-leur quitter ce lieu. 13 tCar nous allons anéantir ce lieu. En effet, devant le SEIGNEUR, les cris contre eux sont si forts que le SEIGNEUR nous a envoyés pour anéantir la ville.

14 tLoth sortit pour parler à ses gendres, à ceux qui allaient épouser ses filles, et il leur dit : Quittez ce lieu, car le SEIGNEUR va anéantir la ville. Mais ses gendres crurent qu’il plaisantait.
15  tQuand l’aurore se leva, les messagers pressèrent Loth en disant : Lève-toi, prends ta femme et tes deux filles qui se trouvent ici, pour ne pas être emporté par la faute de la ville. 16 tMais il s’attardait ; alors les hommes le saisirent par la main, lui, sa femme et ses deux filles, car le SEIGNEUR voulait l’épargner ; ils le firent sortir et le laissèrent en dehors de la ville. 17 tEn les faisant sortir à l’extérieur, il dit : Sauve-toi, il y va de ta vie ; ne regarde pas derrière toi et ne t’arrête pas dans tout le District ; sauve-toi vers la montagne, de peur que tu ne sois emporté ! 18 Loth leur dit : Oh ! non, je t’en prie, Seigneur ! 19 tJe t’en prie : moi, ton serviteur, j’ai trouvé grâce à tes yeux et tu as montré une grande fidélité envers moi en me conservant la vie ; mais je ne peux pas, moi, me sauver vers la montagne sans que le malheur s’attache à moi : je mourrai ! 20 tRegarde cette ville, je t’en prie : elle est assez proche pour que je m’y enfuie, et elle est petite ! Je t’en prie, pour que je reste en vie, laisse-moi me sauver jusque-là – n’est-elle pas petite ? 21 tAlors il lui dit : Je te fais encore cette faveur : je ne détruirai pas la ville dont tu parles. 22 tVite, sauve-toi jusque-là, car je ne peux rien faire jusqu’à ce que tu y sois arrivé. C’est pourquoi on a appelé cette ville du nom de Tsoar (« Petite »).

23 Le soleil se levait sur la terre lorsque Loth entra dans Tsoar.
24  tAlors le SEIGNEUR fit pleuvoir sur Sodome et sur Gomorrhe du soufre et du feu venant du SEIGNEUR, du ciel. 25 Il détruisit ces villes, tout le District, tous les habitants des villes et la végétation de la terre.

26 tLa femme de Loth regarda en arrière et devint une statue de sel.
27  tAbraham se leva de bon matin pour aller au lieu où il s’était tenu devant le SEIGNEUR. 28 tIl porta ses regards du côté de Sodome et de Gomorrhe, et sur tout le District, et il vit monter de la terre une fumée comme celle d’un fourneau.

29 tLorsque Dieu anéantit les villes du District, il se souvint d’Abraham : il retira Loth de la destruction lorsqu’il détruisit les villes où Loth habitait.

Loth et ses filles