previous next

Genesis 2

1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. 2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. 3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, <от всичко>, което Бог беше създал и сътворил.

4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; 6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. 7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни <реки>. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. 12 И златото на оная земя е добро там има <още> бделий и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. 15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; 17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. 19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. 20 Така човекът даде имена на всеки <вид> добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. 22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Genèse 2

1  tAinsi furent achevés le ciel et la terre, et toute leur armée. 2 tLe septième jour, Dieu avait achevé tout le travail qu’il avait fait ; le septième jour, il se reposa de tout le travail qu’il avait fait.

3 tDieu bénit le septième jour et en fit un jour sacré, car en ce jour Dieu se reposa de tout le travail qu’il avait fait en créant.

Le jardin d’Eden


4  tVoilà la généalogie du ciel et de la terre, quand ils furent créés.
Au jour où le SEIGNEUR Dieu fit la terre et le ciel, 5 til n’y avait encore aucun arbuste de la campagne sur la terre, et aucune herbe de la campagne ne poussait encore ; car le SEIGNEUR Dieu n’avait pas fait pleuvoir sur la terre, et il n’y avait pas d’homme pour la cultiver. 6 tMais un flot montait de la terre et en arrosait toute la surface. 7 tLe SEIGNEUR Dieu façonna l’homme de la poussière de la terre ; il insuffla dans ses narines un souffle de vie, et l’homme devint un être vivant. 8 tLe SEIGNEUR Dieu planta un jardin en Eden, du côté de l’est, et il y mit l’homme qu’il avait façonné. 9 tLe SEIGNEUR Dieu fit pousser de la terre toutes sortes d’arbres agréables à voir et bons pour la nourriture, ainsi que l’arbre de la vie au milieu du jardin, et l’arbre de la connaissance de ce qui est bon ou mauvais. 10 tUn fleuve sortait d’Eden pour arroser le jardin, et de là il se divisait en quatre bras. 11 tLe nom du premier est Pishôn ; c’est celui qui contourne tout le pays de Havila, où l’on trouve l’or 12 t– et l’or de ce pays est bon. Là se trouvent aussi le bdellium et la pierre d’onyx. 13 tLe nom du deuxième fleuve est Guihôn ; c’est celui qui contourne tout le pays de Koush.

14 tLe nom du troisième fleuve est le Tigre ; c’est celui qui coule à l’est de l’Assyrie. Le quatrième fleuve, c’est l’Euphrate.
15  tLe SEIGNEUR Dieu prit l’homme et le plaça dans le jardin d’Eden pour le cultiver et pour le garder. 16 Le SEIGNEUR Dieu donna cet ordre à l’homme : Tu pourras manger de tous les arbres du jardin ; 17 tmais tu ne mangeras pas de l’arbre de la connaissance de ce qui est bon ou mauvais, car le jour où tu en mangeras, tu mourras. 18 tLe SEIGNEUR Dieu dit : Il n’est pas bon que l’homme soit seul ; je vais lui faire une aide qui sera son vis-à-vis. 19 tLe SEIGNEUR Dieu façonna de la terre tous les animaux de la campagne et tous les oiseaux du ciel. Il les amena vers l’homme pour voir comment il les appellerait, afin que tout être vivant porte le nom dont l’homme l’appellerait. 20 tL’homme appela de leurs noms toutes les bêtes, les oiseaux du ciel et tous les animaux de la campagne ; mais, pour un homme, il ne trouva pas d’aide qui fût son vis-à-vis. 21 tAlors le SEIGNEUR Dieu fit tomber une torpeur sur l’homme, qui s’endormit ; il prit une de ses côtes et referma la chair à sa place. 22 tLe SEIGNEUR Dieu forma une femme de la côte qu’il avait prise à l’homme, et il l’amena vers l’homme.

23 tL’homme dit :
Cette fois c’est l’os de mes os,
la chair de ma chair.
Celle-ci, on l’appellera « femme »,
car c’est de l’homme qu’elle a été prise.

24  tC’est pourquoi l’homme quittera son père et sa mère et s’attachera à sa femme, et ils deviendront une seule chair.
25  tIls étaient tous les deux nus, l’homme et sa femme, et ils n’en avaient pas honte.