Genesis 39
1 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там. 2 И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина. 3 И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, 4 Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше. 5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите. 6 А <Петефрий> остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.
7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене. 8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има; 9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? 10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. 11 А един ден, като влезе <Иосиф> в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи, 12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.
13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън, 14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. 15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън. 16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си. 17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае; 18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.
19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. 20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.
21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. 22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник. 23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на <Иосифа>; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.
Genèse 39
Joseph chez Potiphar
1 tOn avait amené Joseph en Egypte ; un Egyptien, Potiphar, haut fonctionnaire du pharaon, commandant des gardes, l’acheta aux Ismaélites qui l’y avaient amené. 2 tLe SEIGNEUR fut avec Joseph ; tout lui réussissait ; il était dans la maison de son maître, l’Egyptien. 3 tSon maître vit que le SEIGNEUR était avec lui : tout ce qu’il entreprenait, le SEIGNEUR le faisait réussir. 4 tJoseph trouva grâce aux yeux de son maître et il resta à son service. Son maître le nomma intendant de sa maison et lui confia tout ce qui lui appartenait. 5 tDès qu’il l’eut nommé intendant de sa maison et de tout ce qui lui appartenait, le SEIGNEUR bénit la maison de l’Egyptien, à cause de Joseph ; la bénédiction du SEIGNEUR était sur tout ce qui lui appartenait, à la maison comme aux champs.
6 tIl abandonna à Joseph tout ce qui lui appartenait ; avec lui, il ne s’occupait plus de rien, sinon de sa propre nourriture.Joseph et la femme de son maître
Or Joseph était d’une très grande beauté.
7 tAprès cela, la femme de son maître leva les yeux vers Joseph, en disant : Couche avec moi ! 8 tIl refusa et dit à la femme de son maître : Avec moi, mon maître ne s’occupe plus de rien dans la maison, il m’a confié tout ce qui lui appartient ; 9 til n’y a personne de plus grand que moi dans cette maison, et il ne m’a rien interdit, sauf toi, parce que tu es sa femme. Comment pourrais-je faire un aussi grand mal, et pécher ainsi contre Dieu ? 10 Elle avait beau parler jour après jour à Joseph, il ne l’écoutait pas ; il ne voulait pas coucher auprès d’elle pour s’unir à elle. 11 Un beau jour, il entra dans la maison pour faire son travail. De tous les gens de la maison, personne n’était dans la maison ; 12 talors elle le saisit par son vêtement en disant : Couche avec moi ! Il abandonna son vêtement dans sa main et s’enfuit dehors. 13 Lorsqu’elle vit qu’il avait abandonné son vêtement dans sa main et qu’il s’était enfui dehors, 14 telle appela les gens de sa maison et leur dit : Regardez, il nous a amené un Hébreu pour qu’il s’amuse de nous. Il est venu vers moi pour coucher avec moi ; mais j’ai crié très fort. 15 Quand il m’a entendue élever la voix et crier, il a abandonné son vêtement auprès de moi et il s’est enfui dehors. 16 Elle posa le vêtement de Joseph auprès d’elle, jusqu’à ce que son maître rentre à la maison. 17 Alors elle lui dit, de la même manière : L’esclave hébreu que tu nous as amené est venu vers moi pour s’amuser de moi. 18 tComme je me mettais à crier, il a abandonné son vêtement auprès de moi et il s’est enfui dehors. 19 tAprès avoir entendu les paroles de sa femme, qui lui disait : « Voilà ce que m’a fait ton esclave ! », il se mit en colère.
20 tLe maître de Joseph le fit arrêter et mettre en prison, là où étaient enfermés les prisonniers du roi ; il resta là, en prison.Joseph en prison
21 tLe SEIGNEUR fut avec Joseph et il lui accorda de la faveur. Il lui donna de la grâce aux yeux du chef de la prison. 22 tLe chef de la prison confia à Joseph tous les prisonniers qui étaient dans la prison, et tout ce qui s’y faisait passait par lui. 23 tLe chef de la prison ne regardait rien de ce dont Joseph s’occupait, parce que le SEIGNEUR était avec lui ; le SEIGNEUR faisait réussir ses entreprises.
