Genesis 49

1 Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: - 2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.

3 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила. 4 Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

5 Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им. 6 В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя {Т.е., Душе моя.}, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове. 7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.

8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят. 9 Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? 10 Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}; И нему ще се покоряват племената. 11 Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си. 12 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.

13 Завулон ще обитава край брега на езерото {Еврейски: морето.}, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.

14 Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите; 15 И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.

16 Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена. 17 Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад. 18 Твоето спасение чаках, Господи.

19 Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.

20 Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.

21 Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.

22 Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената. 23 Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го; 24 Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, - 25 Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата. 26 Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.

27 Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.

28 Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, <което му се падаше>. 29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона. 30 В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище. 31 Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците. 33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.

Genèse 49

Jacob bénit ses douze fils

1  tJacob appela ses fils ; il dit :
Réunissez-vous, et je vous annoncerai ce qui vous arrivera dans la suite des temps.

2 Rassemblez-vous, écoutez, fils de Jacob !
Ecoutez Israël, votre père !

3  tRuben, tu es mon premier-né,
ma force, les prémices de ma vigueur ;
supérieur en dignité et supérieur en puissance,

4  timpétueux comme les eaux, tu n’auras pas la supériorité,
car tu es monté sur la couche de ton père :
tu as alors profané mon lit en y montant.

5  tSiméon et Lévi sont frères ;
leurs glaives sont des armes de violence.

6  tQue je n’entre pas dans leurs complots,
que je ne m’unisse pas à leur assemblée !
Car, dans leur colère, ils ont tué des hommes
et dans leur caprice, ils ont coupé les jarrets des bœufs.

7  tMaudite soit leur colère, car elle est violente,
et leur emportement, car il est cruel !
Je les diviserai en Jacob,
je les disperserai en Israël.

8  tJuda, tes frères te célébreront ;
ta main sera sur la nuque de tes ennemis ;
les fils de ton père se prosterneront devant toi.

9  tJuda est un jeune lion.
Tu remontes du carnage, mon fils !
Il s’accroupit, il se couche comme un lion,
comme une lionne : qui le fera lever ?

10  tLe sceptre ne sera pas retiré à Juda,
ni le bâton de commandement qui est entre ses jambes,
jusqu’à ce que vienne Shilo
et que les peuples lui obéissent.

11  tIl attache son âne à la vigne,
le petit de son ânesse à un cep de qualité ;
il lave son vêtement dans le vin,
son habit dans le sang des raisins.

12  tSes yeux sont rouges de vin,
ses dents blanches de lait.

13  tZabulon demeure sur la côte des mers,
il se tient sur la côte des bateaux,
et ses confins touchent à Sidon.

14  tIssacar est un âne robuste,
qui se couche entre les parcs.

15  tIl a vu que le lieu de repos est bon,
que le pays est agréable.
Il a courbé son épaule sous le fardeau,
il s’est astreint à une corvée d’esclave.

16  tDan jugera son peuple
comme l’une des tribus d’Israël.

17  tQue Dan soit un serpent sur le chemin,
une vipère sur le sentier,
qui mord les talons du cheval
et fait tomber son cavalier à la renverse !

18  t– J’espère ton salut, SEIGNEUR ! –

19  tGad, une troupe armée s’attroupe contre lui,
mais c’est lui qui s’attroupera sur ses talons !

20  tChez Aser, la nourriture est plantureuse ;
il fournira les mets exquis du roi.

21  tNephtali est une biche en plein élan ;
il prononcera de belles paroles.

22  tJoseph est le rejeton d’un arbre fertile,
le rejeton d’un arbre fertile près d’une source ;
les branches s’élèvent au-dessus de la muraille.

23  tIls l’ont provoqué, ils l’ont visé,
les archers qui étaient ses adversaires.

24  tMais son arc est resté ferme,
ses bras sont demeurés agiles.
Par les mains de l’Indomptable de Jacob,
– le Berger, la Pierre d’Israël –

25  tpar le Dieu de ton père – qu’il soit ton secours ! –
avec le Puissant – qu’il te bénisse
des bénédictions du ciel en haut,
des bénédictions de l’abîme étendu en bas,
des bénédictions des seins et du ventre maternels !

26  tLes bénédictions de ton père l’emportent
sur les bénédictions des montagnes d’antan,
sur le désir des collines d’autrefois ;
qu’elles soient sur la tête de Joseph,
sur le crâne de celui qui a été consacré parmi ses frères !

27  tBenjamin est un loup carnassier ;
le matin, il dévore la proie ;
le soir, il partage le butin.

28 Ce sont là les douze tribus d’Israël ; voilà ce que leur père leur dit en les bénissant. Il les bénit, chacun d’une bénédiction particulière.

Mort de Jacob