Exodus 34

1 След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши. 2 Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината. 3 Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име. 6 Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, 7 Който пази милост за хиляди <поколения>, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява <виновния>, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение. 8 Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони; 9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

10 И <Господ му> каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно. 11 Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца; 12 но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас. 13 Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш; 14 защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог. 15 <Внимавай> да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им; 16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та <тия> техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им. 17 Да не си направиш леяни богове.

18 Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет. 19 Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца. 20 А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.

21 Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: <даже> и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

22 И да пазиш празника на седмиците, <то ест>, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

23 Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог. 24 Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината. 25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане <нещо от> жертвата на пасхалния <празник> до утринта, 26 Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му. 27 Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

28 И <Моисей> стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И <Господ> написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.

29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с <Бога>. 30 Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него. 31 За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях. 32 След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина. 33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало. 34 Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано. 35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с <Господа>.

2. Mosebok 34

Herren fornyer pakten med folket

1  t Herren sa til Moses: «Hugg ut to steintavler som er lik de første! Så skal jeg skrive på dem de samme ordene som sto på de første tavlene, dem du slo i stykker. 2 Hold deg klar til i morgen tidlig! Da skal du gå opp på Sinai-fjellet. Der skal du stille deg fram for meg på toppen av fjellet.

3 t Ingen må gå opp sammen med deg, og ingen må vise seg på hele fjellet. Verken småfe eller storfe må beite foran fjellet.»
4 Så hogg Moses ut to steintavler som var lik de første. Tidlig neste morgen gikk han opp på Sinai-fjellet, slik Herren hadde befalt ham, og han hadde begge steintavlene med seg. 5 t Da steg Herren ned i en sky, stilte seg hos ham og ropte ut navnet Herren. 6 t Herren gikk forbi ham og ropte: «Herren er Herren, en barmhjertig og nådig Gud, sen til vrede og rik på miskunn og sannhet!

7 t Han holder fast på sin miskunn i tusen slektsledd og tilgir synd, skyld og lovbrudd. Men han lar ikke den skyldige slippe straff. For fedrenes synd straffer han barn og barnebarn, og tredje og fjerde slektsledd.»
8 Straks bøyde Moses seg til jorden og tilba.

9 t Han sa: «Herre, hvis jeg har funnet nåde for dine øyne, så gå med oss, Herre! Selv om dette er et stivnakket folk, så tilgi vår synd og skyld og gjør oss til din eiendom.»
10 Da sa Herren: Nå vil jeg slutte en pakt. I nærvær av hele folket ditt vil jeg gjøre underfulle gjerninger som aldri før har vært gjort noe sted på jorden eller blant noe folkeslag. Hele det folket du lever iblant, skal se hvor skremmende det er, det verk som jeg, Herren, vil gjøre med deg. 11 tt Ta godt vare på det jeg pålegger deg i dag! Se, jeg vil drive ut for deg amorittene, kanaaneerne, hetittene, {{girgasjittene}}, perisittene, hevittene og jebusittene. 12 Vokt deg for å slutte pakt med dem som bor i det landet du kommer til, så de ikke fanger deg i en felle. 13 tt Dere skal rive ned altrene deres og slå i stykker steinstøttene, og Asjera-stolpene skal dere hugge ned. 14 t Du skal ikke tilbe noen annen gud, for Herrens navn er Nidkjær; han er en nidkjær Gud. 15 t Du skal ikke slutte pakt med dem som bor i landet! For de driver hor med gudene sine og ofrer til dem. Hvis de inviterer deg, kommer du til å spise av ofrene deres. 16 t Tar du koner til sønnene dine blant døtrene deres, så vil døtrene deres drive hor med sine guder og få sønnene dine til å drive hor med gudene deres.

17 t Du må ikke lage deg støpte guder.
18  t Du skal holde de usyrede brøds høytid. I sju dager skal du spise usyret brød, slik jeg har gitt deg befaling om, til fastsatt tid, i måneden abib. For i måneden abib dro du ut av Egypt. 19 t Alt som åpner morslivet, tilhører meg; alle førstefødte hanndyr i buskapen din, enten det er storfe eller småfe.

20 t Alt som åpner morslivet hos esler, skal du løse ut med et lam. Løser du det ikke ut, skal du brekke nakken på det. Hver førstefødt blant sønnene dine skal du løse ut. Ingen må vise seg tomhendt for mitt ansikt.

21  t Seks dager skal du arbeide, men på den sjuende dagen skal du hvile. Selv om det er tid for pløying eller høsting, skal du hvile.
22  t Du skal holde ukefesten når du høster inn den første hveten, og festen for innhøstingen når året er omme. 23 t Tre ganger om året skal alle menn hos deg tre fram for Herren, Israels Gud. 24 For jeg vil drive folkeslag bort for deg og utvide grensene dine. Ingen skal ønske å ta landet ditt mens du drar opp for å tre fram for Herren din Guds ansikt tre ganger om året. 25 t Du skal ikke ofre blodet av mitt slaktoffer sammen med noe syret, og påskefestens offer må ikke ligge natten over til neste morgen.

26 tt Det beste av førstegrøden fra jorden din skal du bringe til Herren din Guds hus. Du skal ikke koke et kje i melken fra moren.
27  Herren sa til Moses: «Skriv ned disse ordene, for på grunnlag av disse ordene slutter jeg en pakt med deg og Israel.» 28 t Moses var hos Herren i førti dager og førti netter, og han smakte verken mat eller drikke. Og han skrev paktens ord, de ti bud, på tavlene. 29 Så gikk Moses ned fra Sinai-fjellet. Han hadde vitnesbyrdet, de to tavlene, i hendene da han gikk ned fra fjellet. Moses visste ikke at det strålte av ansiktet hans fordi Herren hadde talt med ham. 30 Aron og israelittene så at det strålte av ansiktet hans, og de var redde for å komme nær ham. 31 Men Moses ropte på dem, og da kom Aron og alle lederne i menigheten til ham, og han talte til dem. 32 Siden kom alle israelittene til ham, og Moses bar fram alle de budene Herren hadde gitt ham på Sinai-fjellet. 33 t Da Moses var ferdig med å tale med dem, la han et slør over ansiktet. 34 Men hver gang han gikk fram for Herrens ansikt for å snakke med ham, tok han sløret bort til han skulle ut igjen. Og når han kom ut, talte han til israelittene det han hadde fått påbud om. 35 Da så israelittene hvordan det strålte av ansiktet hans, og Moses la sløret over ansiktet igjen til han skulle inn og snakke med Herren.