Genesis 29

1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. 2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4 И Яков каза на <овчарите>: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме. 5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. 6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците. 7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете. 8 А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

9 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше. 10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана. 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си. 13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко. 14 И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец.

15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил, 17 на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. 18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. 19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. 20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. 22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. 23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. 27 Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години. 28 И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години.

31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. 32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. 33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}. 34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}. 35 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.

1. Mosebok 29

Jakob hos Laban

1  t Så dro Jakob videre og kom til landet der folkene i øst bor. 2 t Da fikk han øye på en brønn på marken og tre saueflokker som lå omkring den; for fra den brønnen ga de buskapen vann. Over åpningen lå det en stor stein. 3 Når alle flokkene var samlet der, veltet de steinen bort fra brønnåpningen og lot småfeet drikke. Så la de steinen på plass igjen. 4 Jakob spurte gjeterne: «Hvor er dere fra, brødre?» «Vi er fra Harran», sa de. 5 t Så spurte han: «Kjenner dere Laban, sønn av Nahor?» De svarte: «Ja, vi kjenner ham.» 6 «Står det bra til med ham?» spurte Jakob. «Ja, det gjør det», svarte de. «Se, der kommer Rakel, datteren hans, med småfeet!» 7 Da sa han: «Det er jo ennå høylys dag, det er for tidlig å samle buskapen. La småfeet få drikke, og gå med dem på beite!»

8 De svarte: «Det klarer vi ikke før alle flokkene er samlet, så vi får rullet steinen bort fra brønnen. Da kan vi gi småfeet vann.»
9 Mens han ennå snakket med dem, kom Rakel med småfeet til faren, for det var hun som gjette. 10 Da Jakob fikk se Rakel, datter til morbroren Laban, komme med småfeet hans, gikk han fram, veltet steinen fra brønnåpningen og lot småfeet til morbroren få drikke. 11 Så kysset han Rakel og brast i gråt. 12 Jakob fortalte henne at han var i slekt med faren hennes, og at han var sønn av Rebekka. Da sprang Rakel hjem og fortalte dette til faren. 13 Med det samme Laban fikk høre om Jakob, søstersønnen sin, sprang han imot ham, omfavnet ham og kysset ham og tok ham med seg hjem. Og Jakob fortalte ham alt det som hadde hendt.

14 Da sa Laban til ham: «Du er jo av samme bein og kjøtt som jeg!» Så ble Jakob hos ham en måneds tid.

Jakob og Rakel

20 t Så arbeidet Jakob i sju år for Rakel. Årene var som noen få dager i hans øyne, så glad var han i henne.
21 Jakob sa til Laban: «Gi meg nå min kone så jeg kan gå inn til henne, for jeg har tjent min tid!» 22 Da samlet Laban alt folket på stedet og laget til festmåltid. 23 Om kvelden tok han datteren Lea og førte henne til Jakob, og han gikk inn til henne.

24 Laban satte Silpa, slavekvinnen sin, til å tjene hos Lea.
25 Men da det ble morgen, se, da var det Lea! Jakob sa til Laban: «Hva er det du har gjort mot meg? Var det ikke for Rakel jeg tjente hos deg? Hvorfor har du lurt meg?» 26 Laban svarte: «Vi gjør det ikke slik her hos oss at vi gir bort den yngste før den eldste. 27 t La bryllupsuken gå til ende, så skal du få den andre også, mot at du arbeider hos meg i sju år til!» 28 Jakob gjorde som han sa. Han lot bryllupsuken gå til ende, og Laban ga ham datteren Rakel til kone. 29 Laban satte Bilha, slavekvinnen sin, til å tjene hos Rakel.

30 Så gikk Jakob inn til Rakel også, og han elsket Rakel mer enn Lea. Siden arbeidet han hos Laban i sju år til.

Jakobs sønner