Genesis 3

1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? 2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; 3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. 4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете; 5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си <да яде> с нея, та и той яде. 7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски. 8 И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? 10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

11 А <Бог> му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? 12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. 13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. 16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено <всяко> твое желание и той ще те владее.

17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. 19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. 20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи. 21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, - 23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. 24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

1. Mosebok 3

1  t Slangen var listigere enn alle ville dyr som Herren Gud hadde laget. Den sa til kvinnen: «Har Gud virkelig sagt at dere ikke skal spise av noe tre i hagen?» 2 Kvinnen sa til slangen: «Vi kan spise av frukten på trærne i hagen. 3 t Men om frukten på treet som står midt i hagen, har Gud sagt: Dere må ikke spise av den og ikke røre ved den; for da skal dere dø.» 4 Da sa slangen til kvinnen: «Dere skal slett ikke dø! 5 Men Gud vet at den dagen dere spiser av den, vil øynene deres bli åpnet, og dere vil bli som Gud og kjenne godt og ondt.» 6 t Nå fikk kvinnen se at treet var godt å spise av og en lyst for øyet – et forlokkende tre, siden det kunne gi innsikt. Så tok hun av frukten og spiste. Hun ga også til mannen sin, som var sammen med henne, og han spiste.

7 t Da ble øynene deres åpnet, og de skjønte at de var nakne. De flettet sammen fikenblader og bandt dem om livet.
8  t Da hørte de lyden av Herren Gud som vandret omkring i hagen i den svale kveldsbrisen. Og mannen og kvinnen gjemte seg for Herren Gud blant trærne i hagen. 9 Men Herren Gud ropte på mannen og sa: «Hvor er du?» 10 Han svarte: «Jeg hørte lyden av deg i hagen og ble redd fordi jeg er naken, og jeg gjemte meg.» 11 Da sa han: «Hvem har fortalt deg at du er naken? Har du spist av det treet jeg forbød deg å spise av?» 12 Mannen svarte: «Kvinnen som du ga meg å være sammen med, hun ga meg av treet, og jeg spiste.»

13 t Herren Gud spurte kvinnen: «Hva er det du har gjort?» Kvinnen svarte: «Slangen narret meg, og jeg spiste.»

14  t Da sa Herren Gud til slangen:
«Forbannet er du,
utstøtt fra alt fe og alle ville dyr
fordi du gjorde dette.
På buken skal du krype,
og støv skal du spise alle dine levedager.

15  t Jeg vil sette fiendskap
mellom deg og kvinnen,
mellom din ætt og hennes ætt.
Den skal ramme ditt hode,
men du skal ramme dens hæl.»

16  t Til kvinnen sa han:
«Tungt vil jeg gjøre ditt strev
når du er med barn,
med smerte skal du føde.
Du skal begjære din mann,
og han skal herske over deg.»

17  t Og til mannen sa han:
«Fordi du hørte på kvinnen
og spiste av treet
som jeg forbød deg å spise av,
er jorden forbannet for din skyld.
Med strev skal du nære deg av den
alle dine levedager.

18 Den skal la torn og tistel spire fram for deg,
og du skal spise det som vokser på marken.

19  t Med svette i ansiktet
skal du spise ditt brød,
inntil du vender tilbake til jorden,
for av den er du tatt.
Støv er du,
og til støv skal du vende tilbake.»
20  t Mannen kalte kvinnen Eva, for hun ble mor til alle som lever.

21 Herren Gud laget klær av skinn til mannen og kvinnen og kledde dem.
22  t Herren Gud sa: «Se! Mennesket er blitt som en av oss og kjenner godt og ondt. Bare det nå ikke strekker hånden ut og tar av livets tre også, så det spiser og lever evig!» 23 t Herren Gud sendte mennesket ut av Edens hage for å dyrke jorden, som det var tatt av. 24 t Han drev mennesket ut, og øst for Edens hage satte han kjerubene og det flammende sverdet som svinges uten stans. De skulle vokte veien til livets tre.