Genesis 49

1 Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: - 2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.

3 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила. 4 Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

5 Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им. 6 В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя {Т.е., Душе моя.}, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове. 7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.

8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят. 9 Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? 10 Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}; И нему ще се покоряват племената. 11 Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си. 12 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.

13 Завулон ще обитава край брега на езерото {Еврейски: морето.}, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.

14 Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите; 15 И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.

16 Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена. 17 Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад. 18 Твоето спасение чаках, Господи.

19 Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.

20 Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.

21 Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.

22 Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената. 23 Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го; 24 Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, - 25 Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата. 26 Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.

27 Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.

28 Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, <което му се падаше>. 29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона. 30 В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище. 31 Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците. 33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.

1. Mosebok 49

Jakobs velsignelse

1  t Jakob kalte sønnene sine til seg og sa: Kom sammen, så vil jeg fortelle hva som skal hende dere i dager som kommer:

2 Kom sammen og hør, dere Jakobs sønner,
hør på Israel, deres far!

3  t Ruben, du er min førstefødte,
min kraft og den første frukt av min manndom,
størst i heder, størst i makt.

4  t Men du bruser over som vannet,
derfor skal du ikke ha noe fortrinn.
For da du steg opp i din fars seng,
vanæret du den
– i mitt leie steg han opp.

5  t Simon og Levi er brødre.
Våpnene deres er redskap for vold.

6 Min sjel, møt ikke i deres råd!
Min ære, vær ikke med i deres forsamling!
For i sinne drepte de menn,
egenrådig skamskar de okser.

7  t Forbannet er sinnet deres, for det er kraftig,
og raseriet, for det er voldsomt!
Jeg vil splitte dem i Jakob
og spre dem ut i Israel.

8  t Juda, deg priser dine brødre,
du har hånden på fiendens nakke,
din fars sønner bøyer seg for deg.

9  t Juda er en løveunge!
Fra byttet reiser du deg opp, min sønn.
Han legger seg til ro og strekker seg som en løve,
som en løvinne – hvem vekker ham?

10  t Septer skal ikke vike fra Juda
eller herskerstav fra hans føtter
til han som eier den, kommer,
han som folkene skal lyde.

11 Han binder eselet i vinstokken,
eselfolen ved den edle ranken.
Han vasker klærne sine i vin,
kjortelen i drueblod.

12 Øynene hans er mørkere enn vin,
tennene hvitere enn melk.

13  t Sebulon bor ved havets kyst,
kysten der skipene legger til,
hans grense går til Sidon.

14  t Jissakar er et velbygd esel
som ligger mellom to kløvkurver.

15 Han så at det var godt å hvile,
og at landet var vakkert.
Da bøyde han nakken under byrden
og ble en ufri slave.

16  t Dan skal dømme folket sitt
som en av Israels stammer.

17 Dan skal være en slange ved veien,
en giftig slange på stien
som biter hesten i hælene
så rytteren faller bakover.

18 – Jeg venter på din frelse, Herre.

19  t Gad blir angrepet av røverflokker,
men angriper selv og forfølger dem.

20  t Fra Asjer kommer det god mat,
han setter fram kongelige retter.

21  t Naftali er en hind som løper fritt;
han taler vakre ord.

22 Josef er et ungt frukttre,
et ungt frukttre ved kilden;
greinene klatrer opp etter muren.

23 Bueskytterne gjør ham bitter,
de skyter på ham og angriper ham.

24  t Men buen hans er stødig,
armer og hender er smidige
takket være Jakobs Mektige,
han som er gjeteren, Israels Klippe,

25  t din fars Gud, han som hjelper deg,
Den veldige, han som velsigner deg
med velsignelse fra himmelen der oppe,
med velsignelse fra dypet der nede,
med velsignelse fra bryst og morsliv.

26 Din fars velsignelser er rikere
enn velsignelsene til de evige fjell,
enn herligheten til de eldgamle høyder.
La dem komme over Josefs hode,
over issen til ham
som er fyrste blant sine brødre!

27  t Benjamin er en jagende ulv.
Om morgenen eter han sitt rov,
om kvelden deler han byttet.

28 Dette er alle Israels stammer, tolv i tallet, og dette sa deres far til dem. Han velsignet dem og ga hver av dem en egen velsignelse.

Jakob dør og blir gravlagt

32 Marken og hulen der er kjøpt fra hetittene.»
33 Da Jakob hadde gitt sønnene sine denne befalingen, trakk han føttene opp i sengen. Så utåndet han og ble forent med sitt folk.