previous next

Genesis 29

1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. 2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4 И Яков каза на <овчарите>: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме. 5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. 6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците. 7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете. 8 А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

9 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше. 10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана. 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си. 13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко. 14 И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец.

15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил, 17 на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. 18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. 19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. 20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. 22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. 23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. 27 Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години. 28 И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години.

31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. 32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. 33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}. 34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}. 35 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.

Бытие 29

1 И встал Иаков и пошел в землю сынов востока [к Лавану, сыну Вафуила Арамеянина, к брату Ревекки, матери Иакова и Исава]. 2 И увидел: вот, на поле колодезь, и там три стада мелкого скота, лежавшие около него, потому что из того колодезя поили стада. Над устьем колодезя был большой камень. 3 Когда собирались туда все стада, отваливали камень от устья колодезя и поили овец; потом опять клали камень на свое место, на устье колодезя. 4 Иаков сказал им [пастухам]: братья мои! откуда вы? Они сказали: мы из Харрана. 5 Он сказал им: знаете ли вы Лавана, сына Нахорова? Они сказали: знаем. 6 Он еще сказал им: здравствует ли он? Они сказали: здравствует; и вот, Рахиль, дочь его, идет с овцами. 7 И сказал [Иаков]: вот, дня еще много; не время собирать скот; напойте овец и пойдите, пасите. 8 Они сказали: не можем, пока не соберутся все стада, и не отвалят камня от устья колодезя; тогда будем мы поить овец. 9 Еще он говорил с ними, как пришла Рахиль [дочь Лавана] с мелким скотом отца своего, потому что она пасла [мелкий скот отца своего]. 10 Когда Иаков увидел Рахиль, дочь Лавана, брата матери своей, и овец Лавана, брата матери своей, то подошел Иаков, отвалил камень от устья колодезя и напоил овец Лавана, брата матери своей. 11 И поцеловал Иаков Рахиль, и возвысил голос свой и заплакал. 12 И сказал Иаков Рахили, что он родственник отцу ее и что он сын Ревеккин. А она побежала и сказала отцу своему [всё сие]. 13 t Лаван, услышав о Иакове, сыне сестры своей, выбежал ему навстречу, обнял его и поцеловал его, и ввел его в дом свой; и он рассказал Лавану всё сие.

14 t Лаван же сказал ему: подлинно ты кость моя и плоть моя. И жил у него Иаков целый месяц.
15 И Лаван сказал Иакову: неужели ты даром будешь служить мне, потому что ты родственник? скажи мне, что заплатить тебе? 16 У Лавана же было две дочери; имя старшей: Лия; имя младшей: Рахиль. 17 Лия была слаба глазами, а Рахиль была красива станом и красива лицем. 18 Иаков полюбил Рахиль и сказал: я буду служить тебе семь лет за Рахиль, младшую дочь твою. 19 Лаван сказал [ему]: лучше отдать мне ее за тебя, нежели отдать ее за другого кого; живи у меня. 20 t И служил Иаков за Рахиль семь лет; и они показались ему за несколько дней, потому что он любил ее. 21 И сказал Иаков Лавану: дай жену мою, потому что мне уже исполнилось время, чтобы войти к ней. 22 Лаван созвал всех людей того места и сделал пир. 23 Вечером же взял [Лаван] дочь свою Лию и ввел ее к нему; и вошел к ней [Иаков]. 24 И дал Лаван служанку свою Зелфу в служанки дочери своей Лии. 25 Утром же оказалось, что это Лия. И [Иаков] сказал Лавану: что это сделал ты со мною? не за Рахиль ли я служил у тебя? зачем ты обманул меня? 26 Лаван сказал: в нашем месте так не делают, чтобы младшую выдать прежде старшей; 27 окончи неделю этой, потом дадим тебе и ту за службу, которую ты будешь служить у меня еще семь лет других. 28 Иаков так и сделал и окончил неделю этой. И [Лаван] дал Рахиль, дочь свою, ему в жену. 29 И дал Лаван служанку свою Валлу в служанки дочери своей Рахили.

30 [Иаков] вошел и к Рахили, и любил Рахиль больше, нежели Лию; и служил у него еще семь лет других.
31 Господь [Бог] узрел, что Лия была нелюбима, и отверз утробу ее, а Рахиль была неплодна. 32 t Лия зачала и родила [Иакову] сына, и нарекла ему имя: Рувим, потому что сказала она: Господь призрел на мое бедствие [и дал мне сына], ибо теперь будет любить меня муж мой. 33 И зачала [Лия] опять и родила [Иакову второго] сына, и сказала: Господь услышал, что я нелюбима, и дал мне и сего. И нарекла ему имя: Симеон. 34 И зачала еще и родила сына, и сказала: теперь-то прилепится ко мне муж мой, ибо я родила ему трех сынов. От сего наречено ему имя: Левий. 35 t И еще зачала и родила сына, и сказала: теперь-то я восхвалю Господа. Посему нарекла ему имя Иуда. И перестала рождать.